„Паневритмията се основава на
законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е
проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно
Паневритмията.” „В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на
известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към
дейност, към активност.” „В Паневритмията се турят в движение всички видове
геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни,
меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения
– правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии.
Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения.”
Учителят Беинса Дуно
І.
Физическа
(пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения:
Всички паневритмични движения са разположени в
пространството. Те биват извършвани в рамките на една въображаема елипса,
която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното
познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество.
Тази е причината
за констатацията, че движенията в Паневритмията
притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл.
По своята същност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната
насоченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии,
както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така
очертаната елипса действат физическите енергии, които възприемаме
предимно с краката. От диагфрагмата
нагоре в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния
свят, а в главата – енергиите на духовния свят. Когато ръцете се
движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на
физическите енергии; когато се движат над диафрагмата – с енергиите, действащи
в душевния свят; а когато ръцете се издигат на височината на главата и над
главата, тогава контактът е с енергиите на духовния свят. По този повод
Учителят Беинса Дуно казва: „От главата
до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства.
Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се
регулират. То е цяла наука.” Един от
най-действените и ефективни методи за подобно регулиране е именно
Паневритмията.
Между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и
силите, които стоят зад тях, има съответствие. Тези
движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно,
наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип
тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в
пространството, а като духовни проекции – посоки на разгръщане на сили от духовния
свят.
ІІ.
Геометрични
и числови съответствия:
„Един ден вие ще разберете
Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват
триъгълници, правоъгълници, петоъгълници, допирателни.” „Геометрията е наука за
материята, от която всичко се създава. Математиката е наука за разумните сили,
които функционират във времето. Геометрията се занимава с материята,
математиката – със силите. Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия
няма постижения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които
желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата” (Учителят Беинса Дуно).
Нормално
е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният
геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните
разсъждения на Учителя Беинса Дуно: „Нулата
е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад
нулата има някакъв свят.” „Светът най-напред е започнал от един кръг без център
или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла.
След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила,
след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за
да образува Вселената.” В случая е налице процес на метаморфоза, при това и
качествена, и количествена – нулата, числото без собствена стойност в
математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо – кръг с точка в
центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на
последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно
изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески
процес на съработничество с Бога – осъществяване на висшето предназначение
на човешкото същество.
Точката
(числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува
права линия (числото 2). „Числото две е
пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на
единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е
човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството
са понятия само за Бога” (Учителят Беинса Дуно). По отношение на правата
линия той отбелязва: „Ние определяме
правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който
не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие
на което всичките му идеи претърпяват морален крах.” Как да разпознаем тези
две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу – човешката душа,
човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И
когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира
живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е
съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в
който – според думите на Учителя Беинса Дуно – тя би могла да се превърне в
жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта.
Тя има две измерения – числото 2.2=4.
За
този процес Учителят на ББ подчертава: „Четириъгълникът
е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника.” Според
него квадратът е закон на творчеството
и „който е разбрал законите на
квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си”. При
движението на плоскостта се образува тяло – представител на системата от три
измерения (числото 2.2.2=8). Аналогично – при движението на квадрата се
образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква тесаракт – тяло извън
нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното
съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено
в материята човешко „аз” и проникване в естеството на духовната същност на
човека. Учителят Беинса Дуно илюстрира тази идея с разгръщането на куба и
нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на
куба се появява кръст. Шестте куба
на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят
на Новата планетарна култура изтъква: „В
първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже
съзнанието на живите същества в тях не е пробудено и те не могат да го
възприемат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнанието на
човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение,
той непременно ще го почувства. – Как? – Чрез кръста, т.е. чрез страданията.” На
кръста човешките крайници са приковани. Той означава липса на свобода. Но, от
друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща
хоризонта с нежна светлина.Числото на света с четири измерения е 2.2.2.2=16, а
шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно „Изгрява слънцето”. И
това не е съвпадение.
На последно място, при движението на тесаракта
възниква фигура, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (числото
тук е 2.2.2.2.2=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека,
който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има
свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива
изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да
извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван
Пентаграмът на символите.
От
гледна точка на геометричните линии, които движенията очертават, Учителят П.
Дънов ги разделя на четири вида:
1)
По права линия – движенията са мъжки, електрични, студени, твърди.
2)
По крива линия – тези движения са женски, магнетични, топли, меки.
3)
По вълнообразна линия – движенията са светлинни.
4)
Смесени – това са движения, които представляват комбинация от посочените
по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения.
ІІІ.
Астрологически
(космически) въздействия и съотношения:
Космическите
влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при
изпълнението на паневритмичните упражнения. Както е известно, езотеричната
наука, изследваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатство от
взаимоотношения, е астрологията, родителката на модерната астрономия.
Естествено
е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с
планетата Венера. Ако наблюдаваме движението ѝ за период от 3 години и 9
месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя
очертава небесен Пентаграм. Очевидна е, следователно, връзката между този
езотеричен символ и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа
матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания.
Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се обръщаме към съществата от
тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой
първообраз човека, който е сътворен от Бога в шестия ден (творчески период) от
Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от
седмицата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че човекът е
създаден в петък – деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга
страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет
месеца – съответства на периода на човешката бременност, последвана от раждане
на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо
събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма
вземат участие същества от духовните йерархии.
А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи
и най-тежки планети в Слънчевата система – Юпитер и Сатурн. Те се реализират
приблизително на всеки 20 години. За период от 60 години двете планети
очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник. Върховете му разделят
окръжността на три дъги от по 120 градуса. Този ъгъл – 120 градуса – е, според
астрологията, най-хармоничният аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично
отговарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се
срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето.
Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства,
че през третото хилядолетие ще бъде дадена зелена улица на новото в света.
От
своя страна Меркурий в рамките на една земна година очертава на звездното небе
чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгълник. Ъглите на хексаграма разделят
окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията
говори за конструктивен, хармоничен аспект.
Интерес
представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с
Паневритмията. В продължение на период от около 16 години Марс преминава през 8
съвпада и 8 опозиции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния
свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото
осем (2.2.2=8) има отношение към системата от три измерения, която свързваме с
куба като геометрично тяло. Марс има свойството да структурира материята, да я
изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в
еволюцията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Освен това Марс
кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият
елемент желязо. През Марсовата половина на Земния период е сформирана
окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено
(ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното познание
нарича тези четири тела „смъртни”, понеже те биват изграждани последователно
преди всяко конкретно въплъщение на човешката духовна същност и съответно се
разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от
45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена
личност, за нейния произход и бъдещото ѝ развитие.
ІV.
Универсален
характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения:
„Аз ви казвам само общите
принципи. Във време на упражненията ще ви оставим свободни, сами да се научите
и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява
чрез вас” (Учителят Беинса Дуно).
Кръгът
на Паневритмията представлява умален образ на вселената на великия Космически
Човек. Тя е обективна реалност, съизмерима единствено с Вечността. Субективната
реалност е съсредоточена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може
да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния
танц. Движенията на подобна точка са ограничени от аурата на участника в
Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли,
геометрични и стереометрични
съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този
повод Учителят Беинса Дуно подчертава: „В
третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са
четвъртото измерение.”
Аурата
на отделната личност – това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим
проектиран в две равнини: вертикална – защото това е положението на тялото по
време на игра, и хоризонтална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме
с представата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се намираме
вътре в собствената си душа. Там именно паневритмичните движения откриват своя
истински смисъл. Движенията, извършвани от участниците в малкия кръг, се
проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията
осъществяват контакт помежду си.
Участниците
в Паневритмията изпълняват няколко основни видове движения: по окръжността,
около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото
около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или
Малкия кръг, именно те двата – и по отделно, и в своята взаимовръзка – се
явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За взаимодействието
между двата кръга е в сила вторият херметически принцип – за съответствието
(аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на
живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова,
което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса.
V.
Позиции
на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия
със зоните и йерархиите на невидимия свят:
При изпълнението на паневритмичните упражнения
космическите течения въздействат
оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник
трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е
заел оптималната позиция, за да могат теченията
да текат свободно; така се създават
максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии.
В
Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28
упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се
движат паралелно, разположени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това
взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от цялостната
Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират преди всичко със силите и
енергиите на физическото, етерното и астралното поле.
В
Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната
ос – т.е. връзката подсъзнание-свръхсъзнание. Партньорите в двойките играят и
се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в
контакт с по-извисени космически области – свързват се с импулсите на Божия
Дух, с енергиите на Божествения свят. В тази насока Учителят Беинса Дуно споделя:
„Когато дойдем до великите духовни
въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и
самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което
човек се издига над условията.”
VІ.
Пълна
концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения:
На
всяка крачка в своето Слово Учителят Беинса Дуно набляга на изискването: „Будни
бъдете!” Будността в случая означава точно това – пълна концентрация
на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека
и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази
вътрешна настройка на съзнанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с
духовния свят и съответно – оптималното протичане, усвояване и разпределяне на
енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента
на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц.
Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и
способностите му да възприема и използва силите и енергиите, получавани вследствие
на изпълнението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в
тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би
трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран
в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко,
което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също – и да бъде максимално
полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място –
да допринесе според възможностите си и
за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията –
както вече неведнъж бе изрично подчертано – далеч не се изчерпва с конюнктурно
и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие.
Именно поради него (посочвано многократно от Учителя Беинса Дуно при изясняване
от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения)
произтича и огромната отговорност за
начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко
отделно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията,
би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни
трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното
упражнение, но и върху мускулните усещания и чувствата, които го придружават.
VII. Ритъмът на
паневритмичните упражнения сам по себе си – независимо от влиянията на околната
среда – оказва обновително въздействие върху човешкия организъм:
Както
вече бе изтъквано неколкократно, всичко във Вселената почива върху законите на
ритъма (пети херметически принцип). Спазването на тези закони облекчава труда
на човека и повишава качеството на постиженията му.
VIII. Движенията в Паневритмията отговарят на
известни космични закони:
Освен чисто механичния си характер движенията на
тялото свързват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на
Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за
конструктивни цели. От друга страна, има движения, които имат значение само за
този, които ги изпълнява (движения от частен характер), както и такива, които
свързват човека с Всемира, с Цялото (движения с универсален характер). Вторите
са израз на космични движения и ритъм. Ако движенията на човека са в хармония с
Космоса – с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълнителят се свързва със
силите на Природата и ги приема в себе си. Именно от подобно естество са
паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните
движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и
затова оказват мощно позитивно въздействие върху човека.
Чрез
някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм.
Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При
будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със
слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу – със земните сили. Тогава
приемаме положителните, градивните енергии от Земята, а непотребните,
дисхармонични енергии предаваме на нея. При изпълняване на паневритмичните движения
е нужно да знаем какви енергии излизат от цялата ръка и какви, в частност, от
всеки пръст. Това познание е потребно заради отклика, който очакваме да получим
от Всемира.
IX. Налице е връзка, съответствие между тон,
форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията:
Казано
с други думи, Паневритмията е хармонично, обновяващо и извисяващо съчетание
между тон, форма, движение, цвят, число и идея.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар