Херметически (фундаментални) принципи на Паневритмията

I. Принцип на ума (разумността):

 

Формулировката на този принцип е: „Всичко е ум, разум.” Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят Беинса Дуно въвежда фундаменталното понятие „Живата Разумна Природа”, което на практика обхваща всичко съществуващо. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).

II. Принцип на съответствието (аналогията):

Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: „Каквото е горе, това е и долу.” Съдържанието на принципа е свързано с друга универсална истина – между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обратното – създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините области на Вселената.

Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.

III. Принцип на трептенията (вибрациите):

Този принцип гласи: „Всичко е в движение, всичко трепти (вибрира).” Нищо в Космоса не е в покой. Следователно – движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо „се изкачваме” (фигуративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и степени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота.

Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съдържайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на изпълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, която обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят. За погледа на ясновиждащия всяко паневритмично упражнение излъчва различна светлина. Това е причината и за различните тоналности, от които произтичат и съответните цветови съотношения.

ІV. Принцип на полярността (двойствеността):

Прастарото херметическо познание представя този принцип, както следва: „Всичко в Природата е поляризирано, двойствено.” И действително, полярността или двойствеността е основен закон на Космоса. Най-простият пример е свързан с наличието на положително (+) и отрицателно (-) – като абстрактни категории, които обаче придобиват съвсем конкретно значение във всеки отделен случай на изследване. Електричеството и магнетизмът, например, биват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието – Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) принцип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност.

В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продиктувано от потребността за съхраняване на равновесието между полярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Редуването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят Беинса Дуно е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност.

 V. Принцип на ритъма:

Принципът гласи: „Всичко в Природата е ритмично и периодично.” Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т.е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, периодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските приливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на човешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. „биоритми” представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, между неговата вътрешна същност и условията на действителността.

Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвършения живот на Духа.

VІ. Принцип на причината и последствието:

Формулировката на принципа е: „Всичко в света има разумна причина.” Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина – както на материално, така и на надматериално, духовно равнище – и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост – и преди всичко индийската – извежда от този принцип универсалния закон за Кармата.

Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвързаността между тях – идейна, логическа и духовно-мистична – е именно от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа.

VІІ. Принцип на единството и сродството:

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са сродни, от един род. (Gens una sumus – „Всички сме от един род”; латинска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник – Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разглеждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свързани с този връх, а следователно – и помежду си. Езотеричното учение – каквото е и учението на ББ – утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички останали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява.

Константин Златев