понеделник, 2 декември 2019 г.

Измерения на Божията слава




(Есе върху съборната беседа „За слава Божия”)


В дълбоко мистичен смисъл под понятието «слава Божия» ние разбираме светлината на Божието присъствие във Вселената. Това присъствие в материалния свят обозначаваме просто като „светлина”. Тя произхожда от мисловната дейност на безброй напреднали Същества, отдавна приключили човешкия етап от своята еволюция. Именно техните мисли ние възприемаме като физическа светлина. Нейният първоизточник, обаче, е Божият Ум, с който тези велики Същества са неразривно свързани.

Светлината в духовния свят наричаме „виделина”. Тя също е резултат от присъствието и проявлението на Върховното Божество в тези нематериални сфери на Битието. И на последно място, светлината в Божествения свят определяме с името „слава Божия”. Това е изначалната Божествена светлина, израз и съдържание на Божията Същност, на Неговата творческа мощ, есенцията на Неговия Дух. „Да бъде светлина!” (Бит. 1:3) са първите слова, които Небесният Отец произнася в зората на Своята творческа изява. И от първичния мрак постепенно изплуват контурите на Неговото творение, започват да се материализират идеите Му, въз основа на които се ражда, структурира и се развива всичко съществуващо.
В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно свързва Божията слава с всички факти и събития, с всичко случващо се в света – извън нас и у самите нас. Той заявява: „Всичко е ставало и става за слава Божия, но не по буква, а по смисъл.” Което означава, че когато наблюдаваме света около себе си и вътрешния си „аз”, не бива да възприемаме всичко буквално, а трябва да се стремим да проникнем в смисъла на случващото се – смисъла, заложен в конкретното събитие. Казано по друг начин, от духовно-езотерична гледна точка Истината за всичко, което се случва, не е във външната форма, а е скрита в съдържанието и смисъла на фактите и явленията. Ако се движим само по повърхността на събитията, ако се задоволяваме единствено да отчитаме техния външен израз, никога не бихме стигнали до тяхното вътрешно съдържание и дълбокия смисъл, вложен във всяко от тях. А такъв смисъл винаги има и той е проява на славата Божия, която осмисля всичко в необятния Космос.
Християнските богослови казват: „Всичко става по Божие допущение!” И са прави. Бог допуска всичко случващо се, за да изпита мъдростта и използването на свободната воля от страна на разумните същества в Неговото творение. Каквито и грешки да допускат те, каквито и катастрофи да предизвикат, Всевишният рано или късно ги поправя и ги превръща в Добро. Главната цел е всички те, Неговите деца, надарени с разум и свободна воля, да разберат, че: „В свързването с Бога е смисълът на живота.” А да се свържеш с Бога, означава да се изпълниш със съзнанието за Неговия Промисъл и Воля за самия теб и за света, в който Той те е изпратил. И когато го постигнеш, да подчиниш изцяло твоята малка несъвършена воля на Неговата съвършена и всемогъща Воля и да станеш Негов съработник върху колосалното поле на творението, което очаква своите орачи, сеячи и жътвари. И едва тогава ще те осени Божията слава и Светлината на Неговото присъствие във Вселената ще освети целия ти Път към върха на твоята самореализация. И с тази споделена със Създателя светлина ти ще можеш да помагаш и на ближния да намери своята собствена пътека към Бога.
Веднъж свързан с Него, веднъж израсъл до достоен изпълнител на Неговата свята Воля, ти постепенно ще започнеш да разчупваш веригите на кармичния си товар: „Да ликвидира човек с кармата си – това подразбира да върши Волята Божия.”
Волята и славата на Бога са две страни от Неговото естество. Чрез Волята Си Той твори и осъществява идеите Си за света, който се е родил първоначално в Ума Му, а впоследствие се е материализирал като плод на могъщ творчески импулс. А чрез Своята нетленна Светлина Висшата Сила създава необходимите условия творенията да изпълнят своето предназначение в съответствие с Божия план за всяко от тях. Волята Му изгражда основата, а Светлината Му подхранва почвата на сътвореното, за да бъде то в състояние да се извиси до върха на Неговата Вечност и съвършенство.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар