Едва ли е нужно да припомняме колко важно е за всеки от нас да си знае
мярката. Това се отнася и за основните ни ежедневни потребности от храна, сън и
отдих, и за душевния ни живот. И във видимото, и в невидимото има правила,
чертаещи граници, които не бива да престъпваме. Прекрачим ли отвъд тези
граници, ще се наложи да платим цената на извършеното нарушение спрямо някой
космически закон. Според мярката – и възмездието...
Всички велики духовни Учители на човечеството проповядват необходимостта от
умереност, въздържание, разумен подход при задоволяването на нашите нужди.
Великият Посветен Буда (563-483 г.пр.Хр.) обосновава придържането към т.нар.
„среден път”. Това е именно призив за човешко поведение, което избягва
крайностите и се стреми да спазва мярката навсякъде и във всичко. Това на пръв
поглед елементарно изискване далеч не е по силите на всички хора, понеже налага
култивиране на диамантена воля и точна преценка за естествените потребности на
човешкото същество.
Умереността се разпростира в твърде широки граници, което улеснява онези,
които са решили да я направят своя пътеводна звезда в земния живот. Извън
нейните граници са владенията на крайностите, които вещаят навлизане в
забранени територии и съответно кармично разплащане.
За мярката и онова отвъд нея говори и Мировият Учител Беинса Дуно, вселен в
българско тяло: „Някой казва: „Много
хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше”. Да, но тогава ще дойде
пресищането. Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната. И
в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в
пресищането или в избора. И в любовта не трябва да сте безразборни. Казваш:
„Можеш да обичаш всички”. Неразбрана работа е това. Този, когото обичаш, трябва
да има нужда от твоята любов.” (Цитат от сборника „Към извора”, лекции на
Общия окултен клас, 1935/1936 г., т. 1, София, 2002, с. 18.)
На друго място в Словото си този духовен Учител заявява: „Дяволът е в крайностите.”
Споменатите негови разсъждения ни предлагат богат материал за анализ и
заключения.
Щом нарушиш мярката, неминуемо се добижаваш до някоя крайност. Дяволът,
който се притаява в крайностите, в случая не е някое изчадие на Черната ложа, а
материализация на твоята собствена слабост, на твое влечение, което те е въвлякло
в пропастта на греха. А грях – това е нарушение на някой от законите, които Бог
в качеството Си на Творец е вложил в Битието. И тъй като на този свят, а и във
всички останали сфери на Вселената – видими и невидими, всичко съществуващо е
някаква форма на проявление на всемирната енергия, то и залитането към
крайности означава не просто неразумно, а разрушително използване на тази
енергия. Всеки от нас, човеците, разполага с определен потенциал и запас от
наличната космическа енергия. Начинът, по който я употребяваме, обуславя не
само характеристиките на съществуването ни в материята, но и съдбата ни в
отвъдното.
За да поддържаме физическия си живот, ние приемаме храна и напитки. И
храненето, както и всичко останало, би трябвало да бъде с мярка. Когато я
нарушим, тогава настъпват неблагоприятни за нас последствия. Според Учителя
Беинса Дуно: „Грехът не седи в яденето, а
в преяждането и в избора на храната.” Което означава, че храненето само по
себе си не може да бъде грях, сиреч престъпване на Божия закон. Грехът е в
приемането на прекомерно количество храна, надхвърлящо естествените ни
потребности, както и в това, каква храна избираме, за да се храним. Известно е
наличието на две коренно противоположни по съдържание максими: „Живеем, за да
се храним” и „Храним се, за да живеем”. В първия случай става дума именно за
нарушение на мярката в храненето. „Живея, за да се храня” е максимата на
чревоугодника, на човека, който е настървен да задоволи всички прищевки на
апетита и стомаха си. В преяждането той приема повече енергия от тази, която му
е необходима за нормалното поддържане на биологическото му съществуване. И тъй
като в Живата Разумна Природа е налице съвършен баланс, то се оказва, че по
този начин той лишава от енергия друго живо същество. Той преяжда, а друг някой
в същото време гладува. Чревоугодникът е превърнал храната в самоцел и я
преследва с всички възможни средства. Когато задоволи ненаситния си глад, макар
и за кратко изпитва удовлетворение. Ала това е задоволството, което спохожда
свинята, когато се е нагълтала с помия и се търкаля по гръб в кочината си. Не
прилича на разумното създание, наречено „човек”, да споделя подобни емоции,
нали?
„Храня се, за да живея” е девизът на трезво мислещия човек, на онзи, който
спазва мярката във всичко, включително и в храненето. Той приема само нужното
за нормалното функциониране на организма му количество храна. Никога не
преяжда. Изпитва удоволствие от храненето, понеже съзнава, че то е свещен
процес, в който Бог дарява Своите чеда с онова, което им трябва, за да съхранят
своя биологически живот. Подбира внимателно хранителните продукти и ги приготвя
по начин, който им позволява да запазят своите ценни свойства. Никога не посяга
към цигарите, алкохола и наркотиците, към психотропни и упойващи вещества,
защото знае, че те увреждат не само физическото му тяло, но и неговите фини
проводници: етерно, астрално и ментално тяло. Не отделя прекалено много време
на приготвянето на храната, както и на консумацията ѝ, но винаги я приготвя с любов. Тази висока вибрация на любовта благославя
храната му и му е от полза за духовно-нравственото му израстване. Той винаги
произнася с трепет и изпълнен с чувство на благодарност молитва преди хранене. Така
благославя трапезата за себе си и за онези, с които я споделя. След ядене също
произнася молитва. Така благославя трапезата за Бога – Източника на всички
блага в нашия живот.
Човекът по духовния Път като правило е вегетарианец или дори веган. Той е
направил такъв избор не заради предпазването от смъртоносните токсини,
характерни за месните храни, и не заради запазването младостта на тялото си, а
най-вече поради причини от морално естество. Той е убеден, че няма право да
става съучастник в лишаването от живот на никое живо същество, включително на животните,
употребявани за храна по цял свят. Техните отрицателни емоции, мъката,
страданието и безсилието, пред които са изправени в сетния си час, насищат
земната аура с разрушителни енергии, които рефлектират върху човечеството и му
нанасят щети на невидим план. Затова и Учителят Беинса Дуно е в правото си да
ни предупреди: „Всички беди на
човечеството произтичат от месоядството.” Кратко и ясно. Който го разбира и
намери сили да го спазва, ще бъде здрав и телом, и духом. А който престъпва
това сурово, но справедливо предупреждение, ще плати съответната цена. Рано или
късно.
Според същия Миров Учител пресищане има и в
любовта: „И в любовта е същото: грехът не
седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора,
проводник на Неговата Любов. Тя е пречиста, превъзвишена, абсолютно
безкористна и всеотдайна, не прави разлика между Неговите творения и предлага
на всяко от тях най-благоприятните възможни условия за неговото еволюционно
развитие и израстване.
Безразборната любов по своята същност не е истинска любов, а само стремеж
за задоволяване на половия нагон. Без да подбира, сладострастникът търси
единствено партньор, с чиято помощ да удовлетвори ненаситната си страст за
плътски наслади. В миговете на сливане с партньора той може да почувства известна
приповдигнатост, ала скоро след това настъпва усещането за празнота и
безнадеждност. Възниква потребността да задоволява щенията си отново и
отново... И винаги се случва едно и също – мимолетен полет, последван от
стремително падение в бездната на неудовлетворението, безизходицата, дори
отвращението... И е така, защото той се стреми да задоволи потребностите на
тялото, а не на душата. Избира преходното за сметка на непреходното. Колкото и
партньори да смени за един земен живот, никога не ще намери истинско
удовлетворение. Ще си остане ненаситен, алчен за все нови плътски удоволствия,
безизходно залутан в лабиринта на собствената си нравствена недостатъчност. А
от този лабиринт, както е известно, изход няма.
Литературни герои и исторически личности като дон Жуан и Джакомо Казанова
предлагат правдива илюстрация за патологична злоупотреба със сексуалната
енергия. Никой от тях, както и от техните последователи, не е бил щастлив в
личния си живот. И няма как да бъде другояче, понеже щастието не е в непрекъснатата
и безразборна смяна на интимните партньори, а единствено в споделената, чиста и
възвишена любов. Навярно и те са я търсили, но не по правилния начин.
Любовта по избор означава, че партньорите притежават духовно родство, че
сближават душите си и не търсят непременно сексуален контакт. Изборът означава
още и енергийна съвместимост, предпоставка за взаимно душевно обогатяване, за
подпомагане научаването на важни уроци в царството на материалността. Това
безспорно е Божествен избор, тъй като съответства на Божия план за всеки от
двамата партньори – този избор е част от тяхната жизнена програма за
съответното въплъщение на физическото поле. Любовта по избор носи дълбоко
вътрешно удовлетворение, усещане за покой и полет на духа. Тя може да бъде
съчетана и с плътско общуване, но това не е задължително за нейното
осъществяване. В тази любов и двамата партньори израстват в еволюционен аспект
и допринасят – и индивидуално, и като двойка – за реализирането на Плана на
Твореца за Вселената и планетата Земя.
Защо Учителят Беинса Дуно ни наставлява, че обектът на нашата любов трябва
да има нужда от нея? – Отговорът е в съдържанието на вълшебното понятие
„взаимност”. Взаимността свидетелства, че любовта е споделена, че тя носи и на
двамата партньори усещането за извисяване и желанието да даваш само най-доброто
от себе си. Истинската любов не може да бъде натрапена. Натрапването е импулс
на човек, който има нужда от взаимност, спрямо човек, който не е в състояние да
отвърне на този импулс. Натрапникът никога няма да постигне онова, към което се
стреми. Никога няма да получи желаното. Той би могъл да положи усилия да събуди
чувство на любов у желания партньор. Има множество начини за това. И ако успее,
тогава ще се роди онази взаимност, която ще удовлетвори порива му. Не успее ли,
по-добре да се оттегли. Иначе натрапничеството би могло да се превърне в
насилие, от което няма да възникне нищо добро.
Нужна е дълбока, точна и фина преценка за това, дали обектът на чувствата
ти има нужда от твоята любов. Най-ясен и справедлив, както обикновено, е гласът
на сърцето. То няма да те излъже никога. Ако, обаче, сбъркаш гласа му с този на
плътта, провалът е сигурен. Сърцето те води към небесата на споделената,
красива и чиста любов, а желанията на плътта – към пропастта на моралното падение.
В Божествената Любов няма и не може да има пресищане. Тя нараства
непрестанно и оцветява аурата на искрено любещия в нежни, чисти и светли
краски. Това е Любов, която пробужда Божественото у теб и те стимулира да бъдеш
достоен съработник на Божията нива.
Пресищане има единствено в плътската любов, в сексуалните контакти. Колкото
и мощен да е първоначалният порив, той рано или късно се изчерпва и оставя след
себе си пустинята на незадоволеността, безразличието и неизбежното отдалечаване
един от друг.
Не можеш да накараш някого да те обича по твое собствено желание. Ала можеш
да извършиш дела на Любов, с които да докажеш чувствата си към него. И ако той
има потребност от твоята Любов, неминуемо ще откликне на нея. Ще се потопите в
океана на лъчезарната взаимност и ще докоснете Божественото в прегръдката на
сродните души, на споделения устрем да разкриете извечната виделина на своята
безсмъртна природа. И тогава сам Бог ще оживее между вас. Ще благослови Любовта
ви и тя ще стане достойна да пребъдва във Вечността.
Пресищане може да настъпи само при задоволяване на физическите сетива, но
не и на духовните:
1) Пресищане на зрението – от многократно повтаряне на различни гледки или
от продължително съзерцаване на една и съща гледка: пейзаж (градски или природен),
картина, лицето и фигурата на партньора, работното място, панорама, която ни
вдъхва неприятно чувство; ако всеки ден се събуждаме и заспиваме в една и съща
обстановка и пр.
2) Пресищане на слуха – от слушане на един и същ жанр музика; от гласа на
партньора или на началника и т.н.
3) Пресищане на вкуса – от преизобилна храна, която надвишава естествените
потребности на организма.
4) Пресищане на обонянието – от едни и същи аромати, създаващи различни
настроения; от неприятни миризми, които вдишваме по необходимост или по
принуда;
5) Пресищане на осезанието – от често докосване до обекти, неприятни и
отблъскващи за нас; от любовната игра с партньора и пр.
Когато извисените духовни Учители идват сред нас, те ни очертават
най-кратката пътека към Бога, към Божествения свят. Дали ще поемем по нея,
обаче, зависи от самите нас, от нашия свободен избор. Духовният път на
индивидуалната еволюция не търпи никакво пресищане. На всяка крачка по него
срещаме нови неща, нови хоризонти се разкриват пред съзнанието ни, нови срещи и
впечатления ни обогатяват във всеки момент от един осъзнат и с ясно очертана
цел живот. Разнообразието е характеристика на правилно изминавания път на
духовно-нравственото усъвършенстване. Пресищането е признак на заблуда относно
съществени, определящи еволюционното ни израстване истини.
Веднъж потопени в лъчезарната светлина на Божественото, ще бъдем предпазени
от всички отклонения по нашия Път към Твореца.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар