Прогрес в мисъл и слово

(Есе върху беседата „Вечното благовестие”)

Що е прогресивна мисъл? А що е прогресивно слово или реч? – Прогресивна мисъл е тази, която ни помага да израстваме в духовно-нравствено отношение. Според Учителя Беинса Дуно: „Разумността седи в това, да имаме една прогресивна мисъл.“ Което означава, че разумността и човешкото мислене са неразривно свързани. А кое от двете е първично? – Разумността. Тя именно ражда мисълта. А прогресивната мисъл от своя страна подхранва разумността, бележи етапите в нейното развитие и усъвършенстване.

Словото или речта представлява мисъл, изразена в звукова, материална форма. Следователно словото е дреха на мисълта, чрез която се осъществява словесният контакт между разумните създания във Вселената. В този смисъл прогресивното слово или реч е това, което дава израз на една прогресивна мисъл. Докато хората на планетата Земя не постигнат равнището на телепатично общуване, словото ще бъде явлението и способността им, които прокарват мостове между тях.

Авторът на беседата посочва една от главните характеристики на прогресивната мисъл: „... Мисълта в Природата е насочена към това, да живеем добре и да използваме Божиите блага.“

Да живеем добре, значи да изпълняваме успешно Божия план за самите нас в конкретното ни земно въплъщение, жизнената ни програма тук и сега; да бъдем достойни изразители на Божественото начало, което Той – Върховният Суверен на всичко съществуващо – изначално е вложил у всекиго от нас.

Божиите блага са предназначени за всички с абсолютна справедливост – всекиму според реалните потребности. Злоупотреба е да се стремиш да придобиеш блага, които надхвърлят потребностите ти. Това винаги става за сметка на някой друг и така се нарушава естественото равновесие в Живата Разумна Природа. Веднъж нарушено, то трябва да бъде възстановено в съответствие с действащите в Космоса неизменни закони. В частност, намесва се законът за причината и следствието – кармичният закон, който със своите средства възстановява баланса. Този, който е присвоил чужди блага, ще бъде задължен от кармичния закон да ги върне – в настоящото или в някое следващо прераждане. А онзи, който е бил ощетен, рано или късно ще получи полагащото му се.

Така Божествената Правда отново ще възтържествува. Независимо от алчността, егоизма и користолюбието на човеците. Не на всички тях, разбира се, а само на непробудените души. Макар че и сред пробудените за Истината души не е изключение да се проявят подобни недостатъци и тежнения на егото...

В контекста на беседата Учителят на Бялото братство в България, сякаш мимоходом, разбива на пух и прах един от водещите постулати на Чарлз Дарвин в капиталниня му труд «Произход на видовете» – тезата, че човекът принадлежи към животинското царство и произлиза от маймуните: „Човекът не е бил животно, а после да е станал човек. Той не е произлязъл и от животните.“

На кого да вярваме – на Мировия Учител Беинса Дуно или на бележития учен Чарлз Дарвин? Аз лично отдавам безрезервните си предпочитания на първия. А който реши да се довери на Дарвин, нека се разходи във високите сфери на духовния свят, да се запознае с Акашовите летописи в частта им относно произхода на човека и след това да помисли чия позиция да защитава.

Прогресивната мисъл ражда прогресивна реч. Прогресивните дела от своя страна се явяват въплътена в действителността прогресивна мисъл. Прогресът на човешкото същество по пътя му към Бога започва от мисълта, преминава през словото и придобива завършен вид в постъпките, изтъкани от Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.

Константин Златев