сряда, 7 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно





„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:

„Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”

В Завета на цветните лъчи на светлината заглавието на тази формула е „Заповедта на Учителя”. В същото време в друга свещена книга на духовно общество „Бяло братство” – „Свещени думи на Учителя”, в едно от първите ѝ издания, на страница 7 фигурира същата формула, но под заглавие „Пътят на Учителя”. При последното отпечатване на „Свещени думи на Учителя” от издателство „Бяло Братство” (2009 г.) на последната страница е посочено, че това издание е изготвено по първото от 1938 г. Това уточнение предполага, че в първото издание на „Свещени думи...” разглежданата формула е фигурирала със заглавие „Заповедта на Учителя”. Подобно разминаване в заглавията на формулата в различни издания на духовно общество „Бяло братство” поражда редица въпроси, на които все още няма окончателен отговор.

Хронологически „Заветът на цветните лъчи на светлината” излиза от печат преди „Свещени думи на Учителя”. Това би означавало, че названието на разглежданата формула би трябвало да бъде така, както е в Завета. Но, от друга страна, текстът на Завета приключва на с. 61 с рубриката „Светъл” и последния цитиран библейски стих: „Причастници на Божественото естество” (II Петрово 1:4). Формулата, която следва този стих – а именно „Заповедта на Учителя”, няма пряка връзка със съдържанието на Завета и очевидно е прибавена допълнително. Съществува предположение, че тъй като на въпросната с. 61 е останало празно място, хората, на които Учителят Беинса Дуно е възложил издаването на книжката, са решили да го попълнят с подходящ текст. (Това е практика, добре позната на всички, които се занимават с издателска дейност.) И са избрали една формула на своя Учител, която по онова време е била без заглавие. Те по своя воля и усмотрение са поставили заглавието „Заповедта на Учителя”, изхождайки от съдържанието и смисъла на формулата. Но са допуснали грешка... Защо? Защото Учителят Беинса Дуно никога и на никого нищо не е заповядвал. Словото му е изпълнено с препоръки, наставления, съвети, някои строги порицания и твърде редки похвали, но в него няма и следа от заповеди! Заповедният, императивен тон на поднасяне на Божието Слово приключва със старозаветната епоха и мисията на Учителя на Учителите Христос. Десетте Божии заповеди от Стария Завет (Изход 20:2-17) остават валидни и в новозаветните времена, но императивният им тон е заменен с този на Любовта, милосърдието и Божественото разбиране. В такава тоналност са дадени блаженствата на Иисус Христос (Матей 5:3-12). В тях няма заповеди, а само поучения и обещания: „Бъди такъв и такъв и ще получиш такава и такава награда...”
Учителят Беинса Дуно е Учител от Школата на Христос, продължител, актуализатор и обновител на Христовия еволюционен импулс в нашата епоха. Христос на никого нищо не заповядва, а проповядва с безкрайно търпение и проникновение в човешките сърца и души; наставлява, когато е необходимо – изобличава; изтъква кой е Пътят към Царството Небесно. И с безграничната Си Любов мотивира онези, които са схванали благовестието Му, да Го последват по трънливите пътеки към спасението. Няма заповеди, а само необятна и всепобеждаваща Божествена Любов! По същия начин постъпва и Учителят Беинса Дуно. Вместо да заповядва, той чете мислите и отгатва въжделенията на своите слушатели и наред с изнасяното в беседите и лекциите отговаря на най-съкровените им питания, посочва им правия път в лабиринта на живота. Същата Христова Любов струи и от неговото Слово, същото дълбинно разбиране на човешкото естество, същият порив да отдаде безрезервно Божествения импулс на новорождението на всички пробуждащи се души.
По наше мнение истинското заглавие на изследваната формула е налице в сборника „Свещени думи на Учителя” – „Пътят на Учителя”. (Някой член на духовно общество „Бяло братство” – сам или колективно, е осъзнал, че не е в духа на Учението, проповядвано от Учителя Беинса Дуно, формулата да бъде обозначена като заповед.) Тези свещени думи са диктувани от Учителя Беинса Дуно на сестра Савка Керемедчиева отначало докрай и тя не би поставила заглавие на книгата без изричното указание на своя Учител. Но, изглежда, точно това се е случило. Дали тя или някой друг, на собствена глава или като общо становище е било решено формулата да носи заглавието „Заповедта на Учителя”. Такава е логиката на нашите разсъждения. Тогава как да се отнесем към заглавието на същата формула в Завета на цветните лъчи на светлината? Трябва ли то да остане същото, каквото е сега – „Заповедта на Учителя”, което, както вече стана ясно, не отговаря на духа и насочеността на Словото на Учителя Беинса Дуно? Или е наложително да бъде внесена някаква промяна? Ако да – то каква?
През 2012 година на традиционния младежки събор на духовно общество „Бяло братство” в района на Мадара бе чествана стогодишнината от излизането на бял свят на Завета на цветните лъчи на светлината. Тематиката на повечето от лекциите и докладите на този събор беше свързана именно със Завета. В своето изказване видният лектор на Братството Христо Маджаров от Варна засегна и проблема със заглавието на формулата, с която завършва Заветът и която е обект на това изложение. Той защити гледището, че е по-правилно заглавието да бъде „Заветът на Учителя”, предлагайки обосновка, сходна с поднесената по-горе. Склонен съм да се съглася с това негово мнение. Затова и озаглавих настоящата лекция „Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно”. Ако някой смята, че проблемът с цитираното заглавие не е от значение, нека си даде сметка за цялостното съдържание и заряда в Словото на Учителя Беинса Дуно, от една страна, и дали увенчаването на свещена книга като Завета на цветните лъчи на светлината с формула, озаглавена неточно, е съществено или не, от друга страна.