петък, 20 юли 2018 г.

Знание и живот




(Есе върху беседата „Ела след Мене”)


Когато един велик духовен Учител се обърне към теб с думите «Ела след Мене!», това означава, че твой свещен дълг е да осмислиш, усвоиш и приложиш Словото Му така, че то да се превърне в пътеводна звезда в твоето стремление към Божественото. И това е така, понеже в това Слово се съдържа знание, което огрява с нетленна светлина пътеката към безсмъртието.
И все пак знанието е форма, отвъд която се крие нещо по-дълбоко, нещо с по-висока духовна стойност. Какво е то? И каква е неговата връзка с Всемирния живот? Учителят Беинса Дуно ни поставя задачата сами да открием отговорите на тази загадка: „Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек.“

Знанието е ключ към Божествената Истина. Нея именно търсим, когато придобиваме знание. Ще я постигнем, ако правилно осмислим, усвоим и приложим знанието, изпълващо съдържанието на Словото на великите духовни Учители на човечеството.
В ядрото на Всемирния живот е стаена тайната на безсмъртието. Към него именно се стреми всяко живо същество, достигнало стъпалото на разума и индивидуалния дух. Безсмъртието увенчава еволюционните усилия на човека, когато е извървял достойно духовния Път и се е съединил навеки с Бога в самия себе си.
По този повод авторът на беседата отбелязва: „Пробуждането на съзнанието води към безсмъртие.” Длъжни сме да допълним: да, обаче само ако то бъде последвано от осъществяването на прозренията за смисъла на собствения живот, до които прозрения е довело това пробуждане. Когато съзнанието на човека се пробуди, сиреч той се превърне в пробудена душа, това е само първата крачка по един твърде дълъг път, чиято крайна цел е завоюване на безсмъртие. И не бива никога да забравяме, че безсмъртието не е даденост, а само потенциал на човешката духовна същност. Потенциал, който следва да бъде разгърнат и реализиран в своята цялост, когато индивидуалното живо същество придобие свръхсъзнание или Божествено съзнание.
В християнската Църква вярващите се борят за спасение. Да се спасиш, това означава, че в деня на Страшния съд ще бъдеш причислен към сонма на праведниците и ще ти бъде отредено място в Небесното царство. От духовно-езотерична гледна точка спасението е само етап, задължително постижение по пътеката към Божественото съвършенство. Учителят на Всемирното Бяло братство предлага важна интерпретация за начина, по който може да бъде постигнато спасение: „Човек може да се спаси само по начин, по който Бог спасява.” Какво означава това?
Спасението не би могло да се случи в човешкото, а само и единствено в Божественото. Тоест пътят към спасението преминава през разцъфтяването на вътрешния духовен потенциал на човека, разкъсването на кармичните възли и култивирането на добродетели. Казано с други думи: само Бог вътре у човека, само Божието присъствие у всекиго от нас е в състояние да ни изкачи до върха на спасението.
Окултният ученик от Школата на вечния живот притежава пробудено съзнание, поел е смело, всеотдайно и с искрено смирение по пътеката на посвещенията и не изпуска нито за миг от вътрешния си взор крайната цел – Престола на Всевишния. Ако бъде последователен и постоянен в усилията си, той рано или късно ще заслужи спасение и ще израсне до ранга на предан служител на Създателя.
Знанието се превръща в живот – и то живот вечен – тогава, когато въплътената в него Божествена Истина отведе окултния ученик пред светлите порти на сияйната обител на безсмъртието. На него му остава само едно – да премине през тях със силата и упованието на Всемирния Дух, заживял не като гост, а като роден брат и небесен Родител в сърцето му.


Константин Златев