Стимул за сътворение

(Есе върху беседата „Момчето ми”)

Китайците имат поговорка: „Всеки дълъг път започва с една малка крачка.“ Учителят Беинса Дуно от своя страна подчертава, че първата стъпка е най-важното нещо в живота. Защо? – Понеже именно тя дава основното направление за целия земен път на човека. Тя съдържа мощен първоначален импулс, целенасочен заряд от жизнена енергия, която – отправена в избраната посока – не би трябвало да се изчерпи преди постигането на набелязаната цел. Но при условие че човекът има такава. В противен случай тя ще се разпилее по пътя и нейният носител няма да принесе плод на Божията нива.

В беседата Учителят на Новата планетарна култура задава един съдбоносен въпрос: „Кое застави Бога да създаде човека?“ Съдбоносен, защото, ако Бог не бе открил отговора, нас нямаше да ни има. И не само нас, а и всичко останало. Ала Бог затова е Бог, понеже няма въпрос, на който Той да не намери отговор. Дори и в случай, че въпросът е зададен от самия Него към самия Себе Си.

Какво е духовното значение на този въпрос?

1) Отговорът на цитирания въпрос разбулва тайната за причината да бъде сътворен човекът, както и за неговия произход.

2) Става ясна мотивацията на Бога да твори – всичко съществуващо и, в частност, човека.

3) Поражда на свой ред друг фундаментален въпрос: има ли причина извън Бога, която Го подтиква към творческа дейност?

4) Разкрива основите на Божия план за предназначението на човека.

Нека се опитаме сами, според силите си, да отговорим на поставения от Учителя Беинса Дуно въпрос:

а) Бог не би извършил нещо без причина. Сътворяването на човека също би трябвало да има своята дълбока причина и тя неизбежно е свързана с Божия промисъл за човешкото същество.

б) Произходът на човека, както и на цялото останало творение, е от Бога. Следователно човекът е дете, рожба на Твореца и би следвало предназначението му да бъде постигането на съвършенството на своя Родител.

в) Бог твори, за да се огледа в творението, и според това, доколко творенията изпълняват своето предназначение, Той се обогатява от техния еволюционен опит. Имаме пред вид Проявения Бог – Демиурга, а не Безначалния, Непроявен Бог – Абсолюта, Който не се нуждае от огледало, за да познае Себе Си.

г) Извън Бога няма и не може да има никаква причина, която за Го застави да извърши каквото и да било, включително творческа дейност. Той е Причина на всички причини – Първопричина на всичко съществуващо. Никой не е в състояние да заповядва на върховния Суверен на Вселената, на всесилния Властелин на Проявеното и Непроявеното Битие.

Като си има пред вид отношението на човека към Бога като отношение на дете към Родител, буди основателен интерес твърдението на автора на текста: „Той (Бог – б.К.З.) не е всякога близо до нас.” Нима има баща или майка, които биха оставили невръстното си дете без опекунство и закрила? – Едва ли. Тогава какви биха могли да бъдат ситуациите, в които Бог се отдалечава от Своето дете – човека? Има само един логичен отговор: когато човек не изпълнява своето предназначение според Божия план за него. Божият Дух продължава да обитава в най-съкровените дълбини на човешкото същество, ала остава тих, непроявен, безмълвен, очаквайки човекът да осъзнае своята роля във всемирната драма и да я изиграе с подобаващо актьорско майсторство.

Тази толкова смущаваща реплика на Мировия Учител Беинса Дуно има и друга страна – друго възможно тълкувание. Бог пребивава у всекиго от нас – в онова безсмъртно Божествено начало, което сам Той ни е дарил и никой не би могъл да ни го отнеме. Обаче в миговете от земния ни път, когато нарушаваме космическите закони, ние хвърляме мрачно було върху това духовно ядро и затъмняваме чрез свободния си избор, направен в неправилна посока, неговата светлина. Така че не Бог се дистанцира от нас, а ние – от Него.

Дали да почерпим успокоение от вярата, че Той никога не би ни изоставил напълно – дори и в моментите на най-непростимото ни нравствено падение? Дали да се осланяме на неизчерпаемото Му дълготърпение и на всеопрощаващото Му милосърдие, закалено в неизгаращия пламък на всеобхватната Му Любов?

Да, без съмнение. Но с твърде важната уговорка, че намерим у себе си сили да се завърнем отново на правия път. Онзи път, който сам Той ни е предначертал и на всяка крачка по него ни подава любящата Си ръка, за да ни преведе по най-трудните му участъци с лекотата и чудодействието, присъщи само Нему.

И как да се отблагодарим на нашия небесен Родител за всичко, което ни е дал, и за всичко, което продължава да прави за нас? – По един-единствен начин: като разгадаваме на всяка крачка по духовния Път в сърцето си свещената Му воля и я следваме с цялата преданост и самоотверженост, на които сме способни.

Константин Златев