Въздухът – проводник на Божественото

                               Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Въздухът е носител на Божествени мисли. Той предава Божествените мисли на мозъка. Свещено нещо е въздухът. Човек възприема чрез въздуха мислите и ги предава на мозъка. Ето защо, когато човек диша, съзнанието му трябва да бъде будно, защото тогава мислите се възприемат от човека.

Въздухът не само ни осигурява кислорода, нужен за дишането ни, сиреч за живота ни, но е и преносител на безценни космически енергии, т.нар. прана.

Това е жизнена енергия, която изпълва цялото всемирно пространство и участва в поддържането на биологическото съществуване в материалния свят.  А именно съзнателното, дълбокото дишане е от огромно значение за набавянето на така нужната ни животворна енергия.

Редица духовни школи и учения предлагат разнообразни практики за съзнателно, пълноценно дишане. В това отношение водещо място заема йога с нейната практика пранаяма. Учителят Беинса Дуно също е говорил твърде много за процеса на дишането и как да го провеждаме с участието на съзнанието ни, така че да постигаме максимални резултати. В случая той добавя, че въздухът е преносител не само на праната, но и на Божествените мисли, т.е. на мислите на Бога и на съществата от Божествения свят, които насищат цялото вселенско пространство и биват възприемани от онези разумни създания, които са готови да ги осмислят и приложат на дело. Нарича въздуха „свещен” именно по тези причини и ни съветва да поддържаме ненизменно будно съзнанието си в процеса на дишането. Будността на съзнанието е от решаващо значение не само при самонаблюдението и самоконтрола над мислите, чувствата и действията на човека, но и в осъществяването на контакта с висшите духовни сфери. Невидимият въздух, на който обикновено не обръщаме никакво внимание, освен ако не е твърде замърсен и труден за дишане или пък е кристално чист и свеж – като в планините, играе определяща роля в нашето земно битие. Дълбокото,  съзнателно дишане поддържа безупречно здраве и подмладява, пренася мислите и идеите на напредналите Същества до ума ни и ни импулсира да ги превърнем в действителност тук и сега.

- Ние сме дошли на езерата, за да възприемаме свещените мисли чрез въздуха. В ниските места, дето живеят обикновени хора и животни, въздухът е пълен с обикновени мисли. Тук сме дошли, за да възприемем чистите Божествени мисли.

Колкото по-високо се издигаме над морското равнище, толкова по-чист става въздухът, толкова по-възприемчиви ставаме самите ние към мислите на съществата от духовния и Божествения свят. В ниските места водим банален живот, неизменно забързан, изнервен, съпроводен с незатихваща шумотевица и вредни изпарения. Валякът на всекидневните ни задължения се придвижва с неумолима последователност и помита всичките ни въжделения за истински отдих, за чист въздух и чисти мисли. Когато успеем да избягаме от всичко това поне за няколко часа – по-рядко за няколко дни, тогава протягаме ръце към планините като към спасителен пояс. И бързаме да наваксаме пропуснатото... Сякаш това е възможно. Рано или късно сме длъжни да се завърнем в градската преизподня и всичко започва отначало.

В района на Седемте рилски езера съществува неповторимо съчетание на кристално чист въздух, красиви планински пейзажи и мамещо сини езерни води. Това е благословено от Всевишния място, където общуването с космическия разум става естествено, плавно, непринудено и където полетът на духа от мечта на залутания в лабиринта на съвременната цивилизация човек се превръща в реалност. Докосването до Божественото стопля сърцето, извисява душата и мотивира онзи, който е прогледнал за духовните истини, да продължи своя път – пътя на себеотдаването в името на един висок идеал.

Винаги слизам от Рила с усещането за споделена святост. Далеч не винаги успявам да задържа това свещено чувство толкова дълго, колкото бих искал. Ала и споменът за него е достатъчен да ме окрили за нови срещи с Божественото до тихите води на Седемте езера, в чиито огледални повърхности се оглеждат ефирните лица на нашите по-големи братя по дух.

- Няколко дена Разумната природа даде буря, ветрове, за да се пречисти въздухът, та да можем днес да възприемем Божествените мисли. Доколкото съзнанието ви е будно, дотолкова вие ще може да се ползувате от енергиите и мислите на въздуха.

Ако те застигне буря в планината, дори и да си най-храбрият, изпитваш благоговеен страх пред мощта и величието на Майката Природа. Нейната разумност превръща урагана в пречиствател на въздуха, прогонващ всичко ненужно и излишно, понесъл на крилете си посланията на Божественото. И ние, хората, ако съумяваме да пречистим навреме и издъно съзнанието си, то ще бъде в състояние да приема благодатта на Твореца, Неговите мисли, напътствията Му за нашия земен път. В планината това се получава съвсем естествено, сякаш винаги е било и винаги ще бъде така. Разтваряме широко душите си и с пълни  шепи поемаме от благословението на въздуха, водата, скалите, тревите, дърветата, цветята... Планината събужда у теб благородника – онзи ценител на красивото и непреходното, който живее изконно у теб и постоянно бди на стража, за да може да се прояви в подходящия момент.

Най-точно и ясно оценяваме какво ни дарява пребиваването в планината, когато се завърнем в т.нар. цивилизация. Там изпитанията и битките продължават, но и дори тяхното горнило не може да заличи прекрасното усещане за преживяната среща с вестителите на Всемирния Дух.

Константин Златев