събота, 25 май 2019 г.

Земната женитба





Малцина са земните хора, които не се интересуват от отношенията между мъжа и жената. Проблемът за интимното общуване между тях винаги е бил повод за вълнения, изблици на радост и щастие, покъртителни излияния, душевни сривове и падения – и никога безразличие. В немалко случаи това общуване завършва с женитба. В съвременното общество значителен процент от браковете завършват с развод. Раздялата като правило е мъчителна – и за довчерашните партньори, и за децата, ако има такива.
За този, които още не е достигнал прага на женитбата, актуален е въпросът: да направя ли тази стъпка или не? За онзи, които е прекрачил този праг, пък е важно да знае как да съхрани брака. За третия, който вече се е разделил с партньора си, не е безразлично да разбере какви са причините за това, та ако реши да опита отново, да не повтаря старите грешки. Понеже безгрешни хора няма, включително и в женитбата.

Ето как Учителят Беинса Дуно описва състоянието на човека, встъпил във владенията на женитбата: „Щом си се оженил, свършена е твоята работа – трябва да вършееш сега. Писанието казва: „Първоначално Бог направи човека от мъжки и женски пол по Свой образ и подобие.” И там не пише, че ги е оженил, а се казва: „Това, което Бог е съчетал...” Значи това са тези, които Бог е турил да вършат Неговата воля. Следователно съчетание има между душите. Та искам да отличавате Божествения ред на нещата – не го смесвайте с временния! Женитбата е едно временно учреждение. Оженил си се – ти си слуга.” (Цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на Общия окултен клас 1934/35, т. 1, София, 2003, с. 55.)
Тези думи на Вестителя на Новата планетарна култура навяват разнообразни мисли и водят към редица важни заключения:
1. Оженил си се – значи си преминал от един етап в твоя живот към друг. Свършена е работата ти в предишния етап, но те чака нова задача в следващия. Ще трябва да вършееш, сиреч да отсяваш зърното от плявата, важното от маловажното, същественото от незначимото. Женитбата неизбежно променя ценностната ти система, мирогледа ти. Съвместното съжителство с друго съзнателно същество, с което (поне в началото) те свързват чувства на обич и привързаност, няма как да не предизвика промяна в отношението ти към света и към самия себе си. Засилва се чувството ти за дълг, особено ако се появят и деца. Повишава се твърде много отговорността ти – за дом, семейство, придобиване и изразходване на средства. Не е само изхранването на домашната челяд. Не е само и осигуряването на покрив над главата и облекло за тялото. Длъжен си да възпиташ децата си по един достоен начин, да им дадеш най-доброто от себе си, да ги подготвиш за утрешния ден в живота им. И когато възникват спорове и противоречия с брачния партньор, да ги решаваш с мярката на Божествената Истина и справедливост.
2. Бог събира мъжа и жената под покрова на женитбата, за да вършат Неговата воля. Ала първо трябва да я осъзнаят. Нужно е да се изпълнят с разбирането, че общуването им не засяга само тях и техния дом, а един значително по-широк кръг от хора, включително и Божия план за тях самите и за планетата Земя. Отговорността им са разстила от мащаба на семейството, през този на рода и народа, до съвкупното човечество и Космоса като цяло. За подобно осъзнаване се изискват знания, висока духовна зрелост и волята да ги превърнеш в реалност.
Веднъж достигнали до заключението, че на първо място трябва да вършат Божията воля, а едва след нея – собствената, те, партньорите в женитбата, вече се превръщат в пълноценни членове не само на обществото, но и на Божия народ, на онези, които съчетават вярата си в Небесния Отец с нейното прилежно прилагане навсякъде по жизнения си път.
3. Бог съчетава не просто личностите, а на първо място – техните души. Нишката на Божествената Любов се разгръща от духовното естество на човека към материалното. Има ли духовна връзка между двамата, всичко останало може да се нареди, както е по Божията воля. Няма ли такава връзка, и най-мощното сексуално привличане рано или късно ще изтлее и ще остави след себе си усещане за празнота и безсмислие. Духовната връзка може да съществува от самото начало на общуването, а може да се появи и впоследствие, т.е. да бъде изградена частица по частица с взаимните усилия на двамата партньори. Ако я има още отначало, това облекчава решаването на всички проблеми в женитбата. Ако се наложи да я изграждат ден след ден, това е продължителен и труден процес, ала и наградата, ако е завършен успешно, е прекрасна.
И нека никога не забравят, че те са души, обитаващи физически тела, и че именно контактът между душите е определящ за постигането целите на женитбата: взазимно хармонизиране и подпомагане за разгръщане на творческия потенциал на всекиго от тях.
4. Пълноценното общуване между душите на партньорите в женитбата е елемент от Божествения ред на нещата. Сливането на телата им и удовлетворението от секса пък е част от временния ред. Кое е водещо – Божественото или временното? На което отдадете предпочитание, то ще дава тон в брака ви и то ще предопредели плодовете от него. Ниско и средно еволюиралите души се вкопчват в плътската страст, сякаш тя е спасителен пояс от всички бури и урагани в океана на брачния живот. Нали сте чували за т.нар. секс за сдобряване? Партньорите са се изпокарали за нещо – значимо или не (в повечето случаи не особено значимо), после ги спохождат угризения, съжаляват за казаното и стореното и търсят някакво примирие. Какво по-лесно от това, примирието да бъде сключено в леглото?! Така и става. И всички са доволни. Но, както казва мъдрият български народ, това трае ден до пладне. Скоро ще се скарат за нещо друго – също толкова (не)значително. И пак ще търсят начини да се сдобрят. И може би отново ще опрат до разпалването на вече изтляващата в брака им страст. Но докъде може да се достигне по този път?! До никъде. Не сексът решава проблемите, а взаимното уважение, доверие и чувство за отговорност. И трите – ако вече любовта е прегоряла в изпитанията на всекидневието.
5. Защо великият духовен Учител на България и цялото човечество свидетелства,  че женитбата е временно учреждение? – Тъй като тя се отнася само за един конкретен земен живот, за едно конкретно въплъщение. В духовния свят женитба на съществува. Това потвърждава и Учителят на Учителите Христос с думите Си, че там, в отвъдното, не се женят и не се мъжат, а са като ангели (ср. Мат. 22:30: „... Защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като ангели Божии на небесата.”). В този библейски цитат изразът „при възкресението”, използван от Христос, би трябвало да бъде разтълкуван като прехода на душата в невидимия свят след смъртта на физическото тяло. Сиреч след т.нар. смърт отпада половата принадлежност и остава само общуването между душите.
Това временно учреждение обаче е от огромна важност за духовното развитие на човека. Женитбата предлага едни от най-съществените задачи и уроци за усвояване в земното училище. Именно контактът между половете предполага възможността за тяхното научаване и съответно – придобиване на безценни знания и опитности по индивидуалния духовен Път. Временното би могло да прерасне в непреходно, понеже основна задача на пробудения за Истината човек е да трансформира земната, плътската любов в Божествена. Не можем да достигнем до втората, ако не сме преминали през първата. Тази трансформация бележи огромен скок в духовния ръст на онзи, който я е завоювал.
Временното съществува, за да осъзнаем стойността на вечното.
6. Който е прекрачил в обителта на женитбата, се превръща в слуга. Длъжен е да служи първо на партньора си, след това – на децата (ако са създали такива), на дома си, на семейството като цяло. Може да бъдеш слуга по убеждение. Тогава служението ти не ти тежи. Дори и да е съпроводено с редица трудности, ти ги посрещаш осъзнато и се стараеш да правиш най-доброто. И резултатите са налице. Запазваш вътрешния си мир и семейството ти се радва на спокойствие и благоденствие. Но може да бъдеш слуга и насила. Тогава ти е тежко и на душата, и на тялото. Препятствията сякаш нарастват лавинообразно, сам си създаваш допълнителни бариери, светът започва да ти причернява. Слуга по задължение е мъчителна роля в брачния живот. Дори и да си добър актьор, тя вещае катастрофа.
Може да си бил слуга по убеждение и силите ти – морални и физически – да се изчерпат. Тогава не по свое желание ставаш слуга по принуда. Би могло да се случи и обратното – от принудата да се роди осъзнаването и вътрешната потребност да служиш. И двата варианта са възможни; зависи от човека, от степента на духовната му зрелост.

В заключение:
Има земна женитба. Тя е между личности. Носи огромен потенциал за научаване на извънредно важни земни уроци. Ако съчетава не само телата, но и душите, ще бъде благословена и успешна. Най-значимият момент в нея е шансът човешката любов да израсне до ранга на Божествена.
Има и небесна женитба. Тя е между душите. В духовната вселена няма материални тела, липсва задоволяването на плътските потребности. Остава единствено духовното общуване, сливането в хармонична цялост.
Ще се наложи да преминем през чистилището на земната женитба, за да оценим стойността и значението на небесната.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар