сряда, 6 март 2019 г.

Разумна воля





Според духовно-езотеричното познание триединството на човека като духовно същество се изразява в съчетанието между ум, сърце и воля. От ума произтичат мислите, от сърцето – чувствата, а от волята – действията на човека. Колкото по-високо еволюирал е индивидът, толкова по-хармонично е това съчетание, толкова по-съвършена е съгласуваността между неговите мисли, чувства и постъпки. В случая сърцето бива разглеждано не като биологичен орган, а като център на човешката емоционалност.

В своето Слово Мировият Учител Беинса Дуно въвежда понятието „разумно сърце”, изхождайки от необходимостта в съвременната епоха пробудените за Божествената Истина хора да хармонизират в максимална степен своите мисли и чувства, т.е. функционирането на ума и сърцето. Постигането на подобна степен на хармонизация според великия Посветен, вселен в българско тяло, би трябвало да бъде една от водещите характеристики на човека на днешното време – строител на Новата планетарна култура на висшата проекция на Любовта. Сърцето е разумно тогава, когато следва повелите на разума, воден от Божественото начало у човека.
В една от своите беседи Учителят Беинса Дуно набляга на потребността от хармонизация и по линия на връзката между волята и ума, тоест между действията и мислите. Той проследява взаимозависимостта между тях в процеса на духовното развитие на човека, подчертава акцентите в тази зависимост и взаимодействие и въвежда нов термин – „разумна воля”. Ето и неговите разсъждения в тази насока: „По закона на прераждането човек се ражда ту с по-силна, ту с по-слаба воля, докато те се уравновесят и се създаде среден тип човек – с уравновесен характер. В някои случаи силната воля е за предпочитане, а в някои – слабата. Следователно човек не трябва да дава предимство на волята си, а на разумността. Има опасност силната воля да се превърне в упоритост, а слабата – в мекушавост; именно затова казваме, че човек трябва да прояви разумната си воля, която дава представа за среден или нормално проявен тип, в когото силите на ума, сърцето и волята са напълно уравновесени и хармонизирани.” (Цитатът е от книгата „Божествената мисъл”, лекции на Младежкия окултен клас, година 7, изд. „Бяло Братство”, София, 2011, с. 94.)
В присъщия си лаконичен стил великият Учител на Всемирното Бяло братство с малко думи казва много неща. За нас от особена важност е да проследим размишленията му в няколко конкретни насоки:
1. В цикъла от въплъщения в материално тяло човешкото същество – в зависимост от жизнената си програма за всяко отделно прераждане и в съответствие с кармичните си задължения – проявява по-силна или по-слаба воля. В рамките на духовното си израстване човек е постигнал определено равнище на волята си, но той я изявява в такава степен, каквато е потребна за дадения му живот на планетата Земя. Крайната цел е да се сдобие с една постоянна в проявлението си воля, която съответства на уравновесен характер. Уравновесеният характер от своя страна предполага хармонично изражение на триединството ум – сърце – воля (съответно мисли, чувства и дела).
Уравновесеността в тази си плоскост на разглеждане ни връща 2500 години назад – в епохата на Мировия Учител Буда. Той утвърждава необходимостта човек в земната си проява да следва т.нар. „среден път”. Това именно е път на постигната пълна хармонизация между мисли, чувства и дела, когато умът, сърцето и волята работят задружно за духовното издигане на индивида. Това е път, при който пробудената душа избягва всички видове крайности и постига умереност във всяка област на материалното съществуване. Умереност, плод на разумна воля, която превръща в действителност светлите мисли и чистите чувства на нейния носител.
2. Свободната воля е дар за човека от Бога Творец и никой не може да му я отнеме. Ала всеки от нас я проявява по различен начин в зависимост от равнището, до което сме я издигнали, и от потребностите на конкретната житейска ситуация. Като правило за предпочитане е да проявяваме силна воля, която да ни позволява правилно разрешаване на възникващите по пътя ни проблеми. Ала ето че Учителят на Бялата ложа Беинса Дуно изтъква, че има случаи, в които за предпочитане е слабата воля. Какви биха могли да бъдат те? Навярно авторът на цитата е имал пред вид моментите, в които мъдростта изисква от нас да проявим смирение. То в никакъв случай не е израз на слаба воля, напротив – за него е нужна огромна духовна сила. За околните, обаче, то би изглеждало именно като наличие на слабохарактерност или слаба воля. Каквото и да си мислят те, смирението ще донесе по-добър резултат от проявата на силна воля, т.е. на силови средства за решаване на проблема.
Когато волята на човека бива ръководена от разума, когато неговият жизнен избор е осъществен въз основа на Божия план за самия него и за възникналата ситуация, тогава няма как да бъде допусната грешка, не може да има отклонение от предначертанието на Висшата Сила във Вселената. Слабата воля в случая е резултат не от слаб характер, а от правилен избор в светлината на един върховен Промисъл.
3. Когато сме изправени пред дилемата на кое да отдадем предпочитание – на волята или на ума, би следвало да изберем ума. Това правило, изведено от Учителя Беинса Дуно, формулира заключението: разумността би трябвало да управлява волята. Волята не е сляпа – именно разумът е нейните очи, нейната способност да разглежда обективно всяка житейска ситуация и да действа в зависимост от конкретните потребности на момента. Волята може да бъде заслепена, само в случай че чувствата вземат връх над разума и подтикват човека да извърши нещо необмислено. Тази заслепеност понякога придобива застрашителни размери и е в състояние да ни доведе до ръба на пропастта. Дали ще се сгромолясаме в нея, или ще успеем да се задържим, макар и с цената на върховни усилия – това зависи от силата на волята и от бистротата на разума.
Когато разумността постоянно, без изключения, управлява волята, тогава индивидът израства значително в духовно отношение и е способен да служи пълноценно както на собственото си жизнено призвание, така и на Божия план за планетата и човечеството.
4. Учителят Беинса Дуно в своите беседи изтъква, че дяволът е в крайностите. Сиреч когато си позволим да изпаднем в някаква крайност, тогава наливаме вода в мелницата на Черната ложа. Тогава изневеряваме не само на доброто, което носим изначално в безсмъртната си духовна същност, но и на пътя, който Всемирната Разумност ни е отредила за този наш земен живот.
Великият духовен Учител на България и Земята ни предупреждава, че ако допуснем силата на волята ни да достигне прекалено висока отметка по скàлата на нейната интензивност, тогава тя може да се превърне в упоритост. Казано с други думи – в инат, т.е. в неразумно проявление на силната воля.
И обратното, ако не се грижим да поддържаме равномерна сила на волята си и да я подхранваме с мъдри решения, последвани от съзидателни действия, тя постепенно започва да отслабва и неминуемо се доближава до състоянието на мекушавост. Другото название на мекушавия човек е безволев, сиреч останал без воля. Такъв човек се поддава твърде лесно на прищевките на телесната си природа, както и на изблиците на неовладени чувства, и някак неусетно се превръща в роб на плътските си желания и на емоционалните си пориви.
5. Разумната воля в разбирането на Учителя Беинса Дуно е показател за „среден или нормално проявен тип” човек. Това е личност с уравновесен характер, която лесно овладява стихията на чувствата, чува достатъчно ясно повеленията на разума си и ги следва с постоянство, търпение и премерена отдаденост. Този среден или нормално проявен тип човек е само на крачка от пробуждането на своята душа за Божествената Истина или вече я е направил. Той е подготвен да поеме по духовния път към Божественото, понеже е развил нужното чувство за отговорност и вътрешните му сетива са отворени за реалните потребности на ближния и на Живата Разумна Природа. Хармонизацията между силите на ума, сърцето и волята му го изправя пред прага на първото посвещение и осветява пред него пътеката на окултното ученичество.

Разумна воля в смисъла, който влага в това понятие неговият автор – Учителят Беинса Дуно, е волята, следваща гласа на разума, осенен от своя страна от виделината на Божието присъствие у човека. В крайна сметка разумна е волята, която е подчинена безусловно на Волята на Твореца Бог и която е в състояние да превърне постепенно нейния носител – човека, в пълноценен служител за изпълнението на Неговия грандиозен План за Космоса и в истински съ-творец в онова велико начинание, положило началото на всичко съществуващо и очертало перспективите за Всемирното развитие на всички равнища на вселенското проявление.
Равновесието е водещ принцип на съществуването в цялото Проявено Битие. Стремежът към поддържането на баланс между противоположностите в поляризирания свят – между Добро и Зло, Светлина и Мрак, Мъжко и Женско начало и пр. – е изконен и е заложен като определяща движеща сила в Промисъла на Твореца. Установяването и поддържането на равновесие в глобален и локален мащаб е и главна задача на Всемирната Ложа, която ръководи дейността на Бялата и Черната ложи в Космоса. Изявите на Всемирната Ложа урегулират вечната битка между Доброто и Злото под знамето на Божествената Любов.
Баланс (равновесие) не означава равенство на силите, а осигуряване на хармония.
Така и установяването и поддържането на равновесие у разумното същество, наречено „човек”, е негова основна еволюционна задача. Когато той постигне необходимия вътрешен баланс между ум, сърце и воля (между мисли, чувства и постъпки), тогава хармонията, родена от този духовен подвиг, се разпростира радиално извън него и уравновесява и хармонизира и неговата жизнена среда. По този начин интимният вътрешен свят на човека извайва облика и на неговата външна действителност. Посоката на въздействие неизменно е отвътре-навън.
И когато индивидът стане съзнателен творец на хармоничното си вътрешно „аз”, проектирано безпогрешно и във външната за него реалност, тогава той е достоен да бъде назован „син Божий” и да се включи пълноценно в творческата дейност на Всевишния на конкретно ниво във всемирното проявление.
И така разумната воля на човека се превръща в полезен инструмент от арсенала на върховната Воля на неговия Създател.


Константин Златев




Няма коментари:

Публикуване на коментар