неделя, 10 февруари 2019 г.

За кого е създаден светът?




(Есе върху беседата „Да изпълня”)


Какво означава глаголът «да изпълня»? – Изпълнението означава, че една идея е осъществена, една цел е постигната. «Изпълнено» означава доведено до край. А какъв е този край зависи от първоначалния план на изпълнителя, от средствата, които той е вложил за постигането на дадената задача, както и от умението му да я реализира според собственото си виждане или според някакъв универсален, общоприложим критерий.
Когато Христос заявява, че е дошъл не да разруши, а да изпълни, Той има пред вид Мойсеевия закон, господстващ в обществения и религиозния живот на израилтяните до идването на Месията. Христос, обаче, внася редица изменения в този закон, продиктувани от изискванията на въдворената от Неговата мисия крачка напред в повдигането на общочовешкото съзнание. Една от най-важните промени произтича от новото отношение към Бога – като към Небесен Баща, Чиято същност е Любовта. Образът Му на безпощаден Съдник, зорко бдящ за всяко прегрешение на хората, остава безвъзвратно в миналото. Христовото благовестие утвърждава положението на човека като рожба на един вселюбящ и всеопрощаващ Родител, Който е готов незабавно да забрави стореното зло, ако е последвано от искрено покаяние и от поправление, което заличава следите на греха и издига на пиедестал всепобеждаващото Добро.
В изследваната беседа има реплика на Учителя Беинса Дуно, която навява на дълбок размисъл: „Светът не е създаден за хората... Светът е създаден за съвършените същества, които изпълняват Божия закон.“
Какво следва от тези думи на великия Посветен?
Ако хората не изпълняват Божия закон, те живеят в един илюзорен свят, сътворен от собствените им погрешни представи за него. Когато изпълнят до край и в пълнота Закона на Всевишния, те напускат завинаги света на илюзията и се преселват в света на реалността. Реално е само това, което съответства напълно на Божествената Истина. Следователно, като жители на реалния свят, тези просветлени човеци не само са познали върховната Истина, но са я превърнали в своя безсмъртна същност. В качеството си на свободни духове те стават верни служители на Твореца, Негови съработници във великото Му Дело за осъществяването на Плана Му за Космоса.
Разумните същества, които наричаме «хора», докато вървят по пътя към Божественото съвършенство, на всяка крачка по него се сблъскват с плодовете на мировата илюзия. Тяхна главна еволюционна задача е да ги различават от плодовете на Божествената Истина и да правят своя свободен избор в полза на вторите.
Веднъж постигнал жадуваното съвършенство, човек окончателно и завинаги се отърсва от клопките на илюзията и заживява изцяло в Истината.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!“, гласи една от формулите в духовно-културното наследство на Мировия Учител Беинса Дуно. Тази формула съдържа четири условия човек да реализира своето Божествено предназначение:
1) Вярност към безсмъртното духовно начало, заложено изначално у всяко човешко същество, както и към Божия закон, който очертава най-кратката пътека към съвършенството.
2) Истинност, сиреч безусловна преданост към Божествената Истина – навсякъде и във всичко, във всеки миг от земния живот.
3) Чистота на душата, на помислите, чувствата и постъпките – като задължителна предпоставка за всички духовни постижения.
4) Благост, която свидетелства, че не просто си се докоснал до Божественото, а си го превърнал в своето истинско «аз»; че си трансформирал своя духовен потенциал във вечна Реалност.
Светът е създаден от Бога за онези Негови разумни творения, които са надмогнали смъртта, заслужили са честта да пребъдват в нетленната Му Светлина и във всеобхватната Любов на Неговото присъствие в сферите на Божественото и да Му служат с размаха и всеотдайността на достойни Негови деца.

Константин Златев 

1 коментар: