Да бъдеш достоен

(Есе върху неделната беседа „Достоен”)

Какво означава да бъдеш достоен? – Достойнство означава да съхраниш на всяка цена Божественото начало у себе си – без компромиси, без отстъпления, без оскверняване и предателства. Достоен човек е онзи, който е съумял при всички обстоятелства на живота да остан верен на себе си, т.е. на онзи лъч непомръкваща Светлина, който сам Бог е заложил в основите на неговото съществуване.

Да, но ние далеч не всякога оставаме верни на тази Божествена искра и волно или неволно я затъмняваме със своята неразумност, с потъпкването на един или друг космически закон. И тогава попадаме в плен на безсилието и безсмислието. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Когато разглеждаме живота, ние виждаме едно вътрешно безсмислие и търсим причината на това безсмислие.“

И така, кои са причините за пораждането на подобно вътрешно безсмислие?

1) Нарушаване на духовните закони.

2) Отклонение от изпълнението на жизнената програма за конкретното земно въплъщение.

3) Разочарование от неуспех или от несбъдната мечта.

4) Несподелени чувства.

5) Житейска катастрофа, чиито последствия изглеждат фатални.

6) Загуба на близко до сърцето същество.

7) Изчерпване на жизнената енергия вследствие на неразумен живот, на продължително заболяване или страдание.

Безсмислието не се ражда изведнъж. То бива предшествано от дълъг период на отпадане на духа, в чиито рамки постепенно се стопява радостта от живота и на нейно място идват на власт мрачните сенки на безразличието и отчаянието. Те са близки роднини на безсмислието и не закъсняват да го поканят на гости в душата на своя пленник. От гост безсмислието скоро се превръща в пълновластен господар на неговата вътрешна крепост.

Има ли лек за безсмислието? Как да се преборим с него? Авторът на беседата ни предлага сигурно средство за повторно откриване на смисъла: „Това, което стимулира човека да намери смисъла на живота, е Любовта. Оттук казваме: разумът, това е форма; животът, това е съдържание, а Любовта, това е смисълът.“ И на друго място в текста допълва: „Разумност, живот и Любов – това са трите елемента, без които животът няма смисъл.“

Като имаме пред вид, че Учителят Беинса Дуно свързва формата с материалния свят, съдържанието – с духовния свят, а смисъла – с Божествения свят, бихме могли да направим следните изводи:

а) Като форма разумът е наш водач в света на материята, в нашето физическо битие. „Като форма разумът съществува за живота“, заявява Учителят на Новата планетарна култура, възлагайки именно на разума да познае и приложи законите на материалния живот, за да може носителят на разума – човекът, да изпълни своето Божествено предназначение.

б) Като съдържание животът е не просто биологическо съществуване, а реализация на предназначението на човека – да попълни десетата ангелска йерархия (чин) и в перспектива да стане сътворец на Всевишния. Така земният ни живот се превръща в наш солиден мост към духовния свят, откъдето сме дошли и където трябва да се завърнем. Ако сме опазили достойнството си...

в) Божествената Любов в качеството си на върховен смисъл на Проявеното Битие и неразделен компонент от най-дълбоката същност на Бога осмисля  жизненото проявление на всички същества в трите свята – материален, духовен и Божествен. Земния човек тя освобождава от веригите на безсмислието; ангелските йерархии тя мотивира за безупречно служение на Божия План за Вселената, а за жителите на Божествената сфера тя огрява с нетленна Светлина пътеката към Божия престол.

И когато  човешката душа се пробуди за великата Истина на съществуването, за нея влиза в сила правилото, формулирано от Учителя Беинса Дуно, както следва: „За човека е важно, че той може да се подчини на три неща в себе си: на своята разумност, на своя живот и на своята Любов.“

Следователно разумността, животът и Любовта (в нейното висше измерение) са елементи от духовния потенциал на човека, който потенциал той има за задача да разгърне по своя еволюционен път с крайна цел Божественото съвършенство.

Индивидуалната му разумност би следвало да го свърже с универсалната Разумност на Всемира, за да осмисли той както личното си битие, така и грандиозния Промисъл на Твореца за целия Космос.

Собственият му живот би трябвало да бъде осмислен като частица от Всемирния живот – неразделна негова част, която крие в утробата си мащаба и характеристиките на Цялото. Разгръщането на индивидуалния жизнен потенциал поставя себереализираното човешко същество на точното му място в могъщата снага на Космическия Човек – Адам Кадмон.

Земната любов на пробудената душа плавно и естествено се издига до висините на Божествената Любов, която обгръща в топлата си прегръдка цялото творение. Диханието на тази върховна октава на Любовта разтваря пред просветления човек портите на Небесното Царство и му връчва жезъла на Равнобожествеността.

Ето това е наистина достоен човек: който е подчинил напълно своята разумност на Божията; който е отдал изцяло своя живот в служение на Общото благо; който е съумял да възлюби всичко, излязло от ръцете на Създателя, и сам се е превърнал в Любов.

Константин Златев