вторник, 2 октомври 2018 г.

Основи на творчеството

Във Вселената има един единствен Творец с главна буква „Т” – това е Бог. Еволюционна цел на всички разумни същества е да станат Негови съ-творци, тоест да се включат в творческата Му дейност на различни равнища в Проявеното Битие. Творческият импулс е заложен дълбоко във всяка монада, във всяко живо същество, достигнало прага на разума. Този импулс намира израз в стремежа да пресътворим света, в който живеем – да го направим по-добър, по-красив, по-съвършен. Това е външната страна в изявата на творческия импулс. А насочен навътре, той ни подтиква да работим върху самите себе си, да развиваме потенциала, който ни е вдъхнат от Бога Творец, да култивираме добродетели, да бъдем достойни служители за Общото благо.

Коя е силата, която поражда творческия импулс? – Божествената Любов. Тя е едновременно изначален принцип, произхождащ от дълбините на Божията Същност, цел на духовното израстване за всички живи същества, средство за постигане на жизнените им задачи, върховна добродетел, от която произлизат всички останали. Няма творческа изява, която да не е породена от Любов. Ако Любовта отсъства, тогава няма творчество, а само рутина, изпълнение на определени задължения. Творческият процес създава ново качество, а рутината възпроизвежда вече наличното.
В основата на всяко творчество лежи първоначалният импулс на Бога, устремен към пресътворение на света – в посока осъществяване на еволюционното предназначение на всички творения. Всяко от разумните същества – доколкото е в състояние да възприеме и приложи този импулс – е способно да твори, сиреч да създава ново качество и да усъвършенства както външната действителност, така и самото себе си.
Според Словото на Учителя Беинса Дуно Божествената Любов носи изобилния и пълен живот. Тя ни дарява живота и всички негови блага. Тя е самият Всемирен живот чрез присъствието си в ядрото на всяко негово проявление. Тя участва пряко в създаването и поддържането на живота и е частица от най-дълбоката му същност. Любовта на Всевишния може да бъде открита на всяка крачка и в материалния свят, ала тя не е част от материалността. Нейният произход е в самото Сърце на Бога. Тя само се разкрива на физическото поле и подсказва какви са пътеките за  достигането ѝ в сферата на Божествената необятност. Който поеме по пътя на Любовта, рано или късно ще се съедини с нейния Първоизточник – Бога, ще стане Равнобожествен.
Същият велик духовен Учител свидетелства, че друг изначален принцип на Битието – Мъдростта, ни предлага знание и светлина. Божествената Мъдрост, както и висшата октава на Любовта, също не е от този свят. Тя е рожба на Божия Ум и разпръсква на всички страни в Космоса лъчите на истинното познание за всичко съществуващо. Светлината на това познание поглъща мрака на невежеството и разтваря широко портите пред всички онези, които са избрали да служат на Истината. И те с мъдростта на постоянството и себеотдаването на зрелия духом човек се включват пълноценно в процеса на всемирното творчество.
Ето какво споделя Мировият Учител Беинса Дуно за корените на Любовта и Мъдростта и тяхното участие в творческия процес: „Съществува ли Любовта сама за себе си, срещали ли сте я някъде? Любовта и Мъдростта са извън физическия свят. Как познавате кой има Любов в себе си? Който има Любов, той твори и създава. Следователно Любовта и Мъдростта са атрибути на творчеството.” (Цитатът е от книгата „Живот и отношения”, лекции на Младежкия окултен клас, изд. „Бяло Братство”, София, 2013, с. 166.)
От гледна точка на философията определението за атрибут (от лат. аttribuoпридавам, надарявам) гласи: „Неотнимаемо свойство на предмета, без което предметът не може нито да съществува, нито да бъде мислен.” От позициите на тази дефиниция достигаме до извода, че творчеството, творческият процес като цяло е немислим без наличието и участието в него на Любовта и Мъдростта. Любовта регулира емоционалния порив на твореца да създаде нещо ново, нещо, което светът до този момент не познава – ново качество, нова изява на творческия гений на човека. Тя влива в сърцето му топлина, която се въплъщава в устрема на човека да създава красота. Мъдростта от своя страна насочва ума на твореца към изграждане на съвършена форма в рамките на творческата изява. Тя изпълва ума му със светлина, която пренася образа на идеята от Божествения свят в материалния и я въплъщава в конкретния обект на творчеството.
Следователно Божествената Любов е проводник на идеята, навестила човека-творец от висшите селения на духовната сфера, а Божествената Мъдрост съдейства тази идея да бъде въплътена в максимално адекватна на идеята материална форма.
Без Любов и Мъдрост не би могло да има творчество – от равнището на Бога до нивото на земния човек. Разбира се, творческото проявление на Всевишния е несравнимо по мащаби с човешкото, ала второто е огледален образ на първото и се стреми да постигне неговата изразност, размах и благословени плодове.

      Творчеството е съзнателен процес и от огромно значение за неговия успех е предварителната мотивация, както и ясното поставяне на целите. Мотивацията може да произтича както от вътрешна необходимост, назряла да се изрази в плода на творчеството, така и от външен  подтик, продиктуван от условията на средата.

Човекът, носител и изразител на Божествената Любов, е определен от Учителя Беинса Дуно като творец и създател. Има ли разлика между съдържанието на двете понятия? – Да, има. За да ги разграничим, на помощ ни идва разликата между проявлението на Бога като Творец на света като цяло и като Създател на всички обективни реалности, съставляващи структурата на сътворения от Него свят. Според християнското учение Бог е сътворил света от нищо (ex nihilo лат.). Преведено на езотеричен език, това означава, че Всевишният е отделил от изначалната Божествена творческа субстанция необходимия за сътворяването на Вселената материал. Изтръгнал е от самия Себе Си субстанцията, от която е съграден Космосът като цяло. Това „отделяне” с нищо не е накърнило абсолютността и съвършенството на Бога, но Му е дало възможност да изяви творческата Си Воля и да положи началото на творческата Си дейност.
Следователно глаголът „творя” или „сътворявам” е свързан е с вдъхване на съществуване на сътвореното „от нищо”.
За разлика от него, създаването на всички обекти във Вселената предполага предварително наличието на строителен материал, на първична субстанция. От нея именно биват извайвани или създавани всички налични творения.
Казано с други думи или в порядъка на обобщение, Бог твори от нищото, а създава от наличното, от първичната субстанция.
Божествената Любов не съществува сама за себе си, понеже е неделима част от Божията неизповедима Същност. Любовта лежи в основата на всеки творчески процес – от онзи велик първи миг на проявление на Божията творческа мощ, извикал към живот всичко съществуващо, до способността на разумното същество, наречено „човек”, да твори по образеца на своя Небесен Родител. Само че Бог може да твори и от нищото и да създава нещо, докато човекът е творец само в рамките на наличния творчески материал. И все пак идеята, пораждаща творческия импулс, е аналогична както у Висшата Сила – Властелина на Космоса, така и у човека. Тя изпълва ума със заряда на творческата енергия и довежда в крайна сметка до изграждане на нова форма – ново качество, отговарящо като резултат на първоначалния замисъл. При Бога Творец формата неизменно е съвършена като изпълнение, а при човека – винаги в някаква степен се доближава до съвършенството в зависимост от способността на човека-творец правилно да възприема и осъществява творческата идея.
Божествените Любов и Мъдрост са основи на творчеството в целия необозрим Космос. Без тях то не би могло да съществува, без тях то не би довело да създаването на ново качество и нови форми на изява на творческите импулси.
Бог твори от Любов и с непостижима Мъдрост. Когато човекът – Неговата рожба – възприема и изявява в тяхната пълнота Любовта и Мъдростта, той става достоен да бъде наречен „съ-творец” на своя Създател.

Константин Златев