Реалност

Какво е реалност? – Нещо, което е очевидно съществуващо, което има битие извън нас и/или у самите нас, което подлежи на промяна, ала в най-дълбоката си същност е неизменно. Философите дават следната дефиниция за понятието „реалност”: „Битие на вещите, взето в неговото съотношение към небитието, както и към други възможни, вероятни и т.н. форми на битието.” В случая терминът „битие” е тъждествен на „съществуване”, а „небитие” – съответно на „несъществуване”. Следователно всичко съществуващо представлява форма на реалността, нейно проявление.

Реално е това, чието съществуване не подлежи на съмнение.

Тайната на ангелите

Във вероучението на всички световни религии фигурира наличието на духовни същества, населяващи невидимия свят. В християнството те се наричат ангели, в индуизма – деви, в исляма – джинове, в древната персийска религия – питри, и т.н. В общия случай те са посредници между Бога и човека, изпълнители на волята на Всевишния, посланици и пълномощници в изпълнението на Неговия План за Вселената. Отличават ги тяхната нематериална природа и еволюционният им ръст, надвишаващ този на хората. И тъй като космическият модел на творението представя два основни полюса – на доброто и злото, различаваме и два вида ангелски същества, съответно служещи на едното или другото.

Основи на творчеството

Във Вселената има един единствен Творец с главна буква „Т” – това е Бог. Еволюционна цел на всички разумни същества е да станат Негови съ-творци, тоест да се включат в творческата Му дейност на различни равнища в Проявеното Битие. Творческият импулс е заложен дълбоко във всяка монада, във всяко живо същество, достигнало прага на разума. Този импулс намира израз в стремежа да пресътворим света, в който живеем – да го направим по-добър, по-красив, по-съвършен. Това е външната страна в изявата на творческия импулс. А насочен навътре, той ни подтиква да работим върху самите себе си, да развиваме потенциала, който ни е вдъхнат от Бога Творец, да култивираме добродетели, да бъдем достойни служители за Общото благо.