сряда, 22 август 2018 г.

Съмнението






В литературата съществува изразът „червеят на съмнението”. Той създава представата, че съмнението ни гризе отвътре, разяжда душата ни, подкопава основите на нашите убеждения. Да се съмняваш, означава, че си на път да отречеш. Следователно съмнението е антипод на вярата. Без вяра не можем да живеем, дори и суетна да е тя. А истинската, дълбока вяра, отправена към Извора на живота – Бога, осмисля земните ни дни. Изводът е, че съмнението е наш враг по духовната пътека, сериозно препятствие, което на всяка цена следва да преодолеем, за да продължим напред.
Кой или какво поражда съмнение?

1. Мисленето или поведението на нашия ближен, когато не отговаря на очакванията ни.
2. Загубата на увереност в собствените си сили или възможности.
3. Рухването на надеждите ни пред безмилостното лице на действителността.
4. Развитието на процеси извън нас или у самите нас, когато сме изгубили контрола над тях.
5. Изтляването на вярата в някого или нещо.
6. Страхът е роден брат на съмнението.
Съмнението разрушава, а вярата съгражда.
Духовният Учител със световна мисия Петър Дънов (Беинса Дуно) споделя:
Очевидно съмнението е чест спътник в нашия земен живот. Самите обстоятелства в него, постоянните промени, несигурността и битката за оцеляване нерядко изграждат основата, върхя която се ражда съмнението. Всички се съмняваме – със или без основание. Важното е как да преодолеем това състояние на ума, което застава като преграда пред нас и не ни позволява да реализираме потенциала си, който би се проявил, ако съмнението го нямаше. Никой не е застрахован срещу съмнението, но в  същото време всеки е длъжен да се опита да го преодолее.
Учителят Беинса Дуно ни предлага едно подходяща средство в тази насока – още в началото на деня да потърсим общение с Бога, с Небесния Отец, Който по-добре от всеки друг познава трепетите на душата ни и винаги е готов да ни посочи правия път. Самото обръщане към Бога, както се изразява Мировият Учител, ни предоставя импулса да изберем вярната посока за деня и да се преборим с всички пречки по пътя, включително и със съмнението. Ако превърнем тази практика в ежедневие, тя би представлявала отличен старт за всеки ден, гарантиращ максимална начална скорост и движение според Божието предначертание за всекиго от нас.
Съмнението ни отдалечава от Божието присъствие в нашия живот: „Ако давате място на съмнението, небето е далеч от вас. То пречупва вашите вибрации. Между вашите вибрации и тези на Бога се образува една вълна, която ви отблъсква от него. Щом съмнението ви напусне, вие отново се приближавате към Бога.” Апостол Павел пише вдъхновено: „... Чрез Него (Бога – б.К.З.) живеем и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28). Всемирният живот е немислим без Бога и Неговата неспирна творческа изява. Чрез Своя Дух Той присъства навсякъде и във всичко – във всяко живо същество. Естественото състояние на човека е да бъде постоянно свързан с Всевишния, защото ние сме Негови деца. Когато се поддаваме на съмнение, тогава изпадаме в състояние, което прекъсва тази изконна връзка. Учителят Беинса Дуно го нарича „пречупване на нашите вибрации”, сиреч изкривяване или деформиране на вибрационния ни контакт с Божия Дух. Надмогнем ли съмнението, контактът мигом се възстановява. Ако непрестанно си даваме сметка за този езотеричен факт, би трябвало да избягваме всички подхлъзвания в посока съмнение.
И все пак никой не е застрахован и в това отношение. Докато си пробиваме път в джунглата на материалния свят, докато биваме обсипвани от всички страни с всякакви изкушения и предизвикателства, оставаме уязвими и с често непредвидими реакции спрямо въздействията на околната среда. „Каквото и да правите, мъчно можете да се освободите от съмнението. Това са неизбежни преживявания. Ще кажете, че за да се освободите от съмнението, трябва да отидете в духовния свят. Това е въпрос. Мога да ви заведа в духовния свят, но и там ще минете през съмнения. Там условията за съмнения са по-големи, отколкото на физическия свят“ (Учителят Беинса Дуно).
«Неизбежно» в случая означава постоянна податливост към съмнението. Ако човек е постигнал определен духовен ръст и има постоянна връзка с духовния свят, той би могъл да потърси опора в него, но само ако фините му тела са развити и активни. Оказва се – според Словото на Вестителя на Новата планетарна култура, – че и в невидимата вселена не сме застраховани от посещения на призрака на съмнението. Даже там сянката му е по-застрашителна, навярно поради различните от материалността закони, които властват в тези сфери на Космоса. Излиза, че ако се съмняваш на физическото поле, и в духовните области отново си податлив на такова влияние. Ако се отърсиш от съмнението в земните условия, ще се чувстваш по-сигурен и в невидимите пространства на Духа.
Сигурно неведнъж сте си задавали въпроса как се поражда съмнението, откъде идва при нас този неканен гост. Ето какво свидетелства по тази тема великият Посветен Беинса Дуно: „Правете малки наблюдения, да видите как се явява съмнението. Вижте  как мъжът се съмнява в жена си. Първоначално се съмнява без причини. И като се убеди, че няма защо да се съмнява, вярата му в нея се увеличава. Значи, от съмнението той отива към вярата – към другия полюс. Така той се поляризира. Такъв е законът.“ 
Съмнението и вярата са полюси с обратен знак. Пораждането на съмнение нерядко е резултат от недостатъчна опитност, от вътрешна несигурност или от недоверие в ближния или в обстоятелствата, които те заобикалят. Ако успееш да поляризираш съмнението, т.е. да смениш знака му и да го превърнеш във вяра, тогава от него няма да остане и следа. Вярата ще ти помогне да се справиш с трудностите, да трансформираш противоречията в лични завоевания и да доплуваш съхранен душевно и физически до брега на победата в един двубой с подчертано нраствено значение.
Законът на поляризацията е валиден за целия материален свят и за част от духовния – за онези негови сфери, които предлагат възможността да извървиш пътя от съмнението до вярата, от заблудата до реалността.
Факт е, че през колкото повече опитности минаваш, в колкото по-голяма тъмнина навлизаш, без да губиш връзката си с Бога, толкова повече се повдигаш. Следователно, ако успееш да надмогнеш съмнението, това се превръща за теб в опитност, която ти помага да съхраниш връзката си с Бога и да направиш крачка напред по духовния Път.
Съмнението оказва негативно въздействие и върху самия човек, който го е допуснал, и върху заобикалящата го среда. На езотеричен език законът за кармата може да бъде назован «духовен бумеранг», понеже всяка наша мисъл, чувство или постъпка, които пораждат кармични последствия, са заредени с енергия, която рано или късно се завръща при нас. Не е задължително тя да е тъждествена с формата, която ние сме създали, но задължително е равна като заряд с излъченото от нас. Така е и със съмнението. Рано или късно горчивите плодове, които сме набрали, водени от него, се изсипват в собствената ни градина и ни носят болка, смут, разочарование. Съмнението е снаряд с огромна разрушителна мощ, който рано или късно ще се стовари върху главите ни, ако не се освободим навреме от това разяждащо чувство. По този повод Учителят Беинса Дуно ни наставлява: „Щом се съмняваш, съмнението се връща върху тебе. Ако имаш воля да проектираш една мисъл вън от съмнението си, проектирай я; ако не можеш, по-добре не хвърляй този камък. Затова е необходима силна воля. За някои неща вие имате воля, но като дойде да отхвърлите съмнението, волята ви е слаба.“
В тези думи на великия Пратеник на Всемирното Бяло братство ясно прозира ролята на волята за преодоляване на съмнението. Той предлага в подобни случаи да извършваме мисловна проекция – когато ни сполети съмнение, незабавно да формираме мисъл, която отрича това съмнение. Отново в действие влиза законът за поляризацията – създадената от нас мисловна проекция в същностен смисъл и като енергийна насоченост е напълно противоположна на заряда на съмнението и веднага изцяло го неутрализира.
Съмнението би могло да бъде надмогнато и с директна атака – вече споменатия метод с изграждане на противоположна по значение и заряд мисъл, но подлежи на заличаване и с косвени средства. Особено актуално в това направленине звучи формулирането от страна на Учителя Беинса Дуно на три универсални закона: „Истинско примиряване става в името на трите закона: какво можеш да направиш в името на Бога; какво можеш да направиш за доброто на своята душа и какво – за благото на своя ближен.“
И как именно тези три закона с общокосмическа роля биха могли да ни съдействат в борбата със съмнението? Ето как:
1. Когато си наясно какво можеш да направиш в името на Бога, сиреч в полза на изпълнението на Неговия План за Вселената и за самия теб, никакво съмнение не е в състояние да те отклони от избрания от теб път.
2. Когато осъзнаваш коя е истинската храна за твоята душа, как да култивираш скъпоценните камъни в нейната корона – добродетелите, как да учиш най-сполучливо земните уроци и да трупаш безценни опитности и знания в храма на душата си, тогава никакво съмнение не би те изкушило да изневериш на самия себе си.
3. Когато си разбрал с кристална яснота какви са действителните потребности на твоя ближен и как ти самият би могъл да му помогнеш да ги задоволи, тогава никакво съмнение не би те подлъгало с илюзиите на материалното битие и не би ти позволило да избегнеш изпълнението на дълга ти към ближния и към Общото благо.
Защо в приведения по-горе цитат Учителят Беинса Дуно говори за примирение? Какво общо може да има между примирението и съмнението? По наше мнение в този случай примирение означава да си в мир със самия себе си. Когато работиш за осъществяване на Божието дело на тази планета, когато изпълваш душата си със светли мисли, благородни чувства и дела на Доброто, когато помагаш на ближния в нужда, за да може и той да бъде достоен служител на Всевишния, ти постигаш вътрешен мир. Той изгражда непробиваема стена срещу всякакви външни отрицателни влияния и изключва всяко съмнение. Да си в мир със самия себе си, означава още да си открил Божественото начало, стаено в дълбините на собственото ти същество, и да си готов да разкриеш целия му огромен, неизчерпаем потенциал. А щом си в мир със себе си, ще бъдеш в мир и с целия свят. Независимо какви изпитания и предизвикателства ти предлага той.

Съмнението е враг на всеки човек, а особено – на окултния ученик. В този смисъл максимата на скептиците „Подлагай всичко на съмнение!“ е дълбоко погрешна по своето съдържание и насоченост. Тя би трябвало да бъде заменена с несравнимо по-издържания от духовна гледна точка израз „Подлагай всичко на проверка!“. Самият Учител с планетарна мисия Беинса Дуно е съветвал настойчиво последователите си да подлагат многократно на проверка това, което им дава в Словото си – до момента, когато посланието му се превърне в тяхна лична опитност.
И тогава съмнението ще остане за тях в далечното, невъзвратимо минало.

Константин Златев