сряда, 4 юли 2018 г.

Разнообразие и красота




(Есе върху беседата „И огорчи се в сърцето Си”)


Може ли Бог – Абсолютният Дух, да се огорчи? – Едва ли. На Неговата съвършена природа са чужди човешките страсти и емоции. Непостижимата Му Мъдрост посреща с ненакърнимо спокойствие и хладнокръвие всички действия на съществата, надарени с разум и свободна воля. Дори онези от тях, които са в противоречие с Божия План за Вселената. Рано или късно Всевишният вплита в този План и резултатите от техните разрушителни постъпки.

Където е необходимо, езикът на Библията е дълбоко алегоричен. Огорчението на Бога от факта, че е сътворил човека на Земята, предава в символична форма оценката на Напредналите Същества, поели отговорността за появата на човека в плът, за плодовете от неговата изява на физическото поле. Очевидно хомо сапиенс не е оправдал очакванията им в духовно-нравствено отношение и е насочил свободната си воля повече към зло, отколкото към добро. Тази гибелна тенденция в края на краищата довежда до необходимостта човешкият род да бъде цялостно прочистен от заразата на злото. Върху него се излива с цялата си унищожителна мощ потопът. Оцеляват само Ной, семейството му и по една двойка от всички животински видове. Така бива поставено началото на едно обновено човечество, на една съвсем нова флора и фауна вълху планетата ни.
В тази беседа Учителят Беинса Дуно поставя на изследване последствията от радостта и скръбта. Той заявява по този повод: „В радостта съществата се различават, стават разнообразни. В скръбта съществата си приличат, стават еднообразни. В еднообразието хората погрозняват, в разнообразието красиви стават. ...Разнообразието, различието създава основа за красотата.“
Защо в радостта съществата са толкова различни, толкова разнообразни? – Понеже всяко от тях по свой начин изживява миговете на радост, по свой начин дава израз на това, че тя го е завладяла и го въздига до върховете на емоционалния изблик.
А защо в скръбта съществата са толкова еднообразни и по удивителен начин си приличат? – Тъй като скръбта поставя тъмен отпечатък върху всички тях независимо от формата и еволюционния им ръст. Оловен похлупак ги затулва и сред мрака на крушението всички те си приличат – бледи сенки на собственото «аз».
Животът по своята същност представлява едно неспирно движение, едно неуморно и всеобхватно обновление. Промяната е едно от неговите имена. Разнообразието е едно от лицата на великата Промяна. Ако нямаше Промяна, нямаше да има и разнообразие. Затова и еднообразието поражда скованост, застой, регрес и грозота. И обратно – разнообразието е вестител на динамиката, оживлението, мноогцветието, красотата.
Животът изисква от нас, хората, да бъдем в непрекъснато движение и да се обновяваме на всеки етап от жизнения ни път. Ние учим своите земни уроци и натрупваме нужните знания и опитности единствено потопени в нестихващия вихър на движението, на ежедневната Промяна. Поддадем ли се на изкушението да се подслоним на завет в тихото пристанище на измамното спокойствие, на илюзорната безгрижност, на удобната безотговорност, вече сме направили голяма крачка назад.
Нашият земен път не минава като правило през тихи пристанища. Има и такива, разбира се, ала престоят в тях е кратък, мимолетен – като полъх на пролетен вятър. За миг – сладка почивка, поемане на дъх; и отново – на път; препускай върху крилете на духа, с попътния вятър на всемирното обновление и пресътворение.
Ето на какво ни учат духовните Учители от земната Йерархия на Всемирното Бяло братство – наставление, което е в пълна хармония със заветите на Мировия Учител Беинса Дуно: „Ако ви запитат: „Как да преминем през бездната на живота?“, отговорете: „Като по струна: красиво, внимателно и стремително!“


Константин Златев