понеделник, 14 май 2018 г.

Предначертаният път



(Изначален потенциал)


В своето Слово Учителят Беинса Дуно е разгледал достатъчно задълбочено и пространно редица проблеми от областта на произхода на човека и неговия духовен потенциал. Тайните за сътворението на човешкото същество, за безсмъртното му Божествено ядро и предначертания му от Бога път в Битието са разбулени за вътрешния взор на всеки, който би желал да проникне в тях и да обогати мирогледа си на строител на Новата планетарна култура. Това мистично познание не само вдъхновява проникналия в тайните му човек, но и го мотивира да продължи със същия устрем така вълнуващото пътешествие по тясната пътека към върховната Истина. Великият Учител на Бялото братство, както обикновено, предлага и най-дълбоките мистични знания на своите слушатели на достъпен, разбираем за всички език. Със завидна краткост и яснота той излага и най-сложните за съвременния човек послания на Божественото учение.
Повод за следващите разсъждения взимаме от една реплика на Учителя Беинса Дуно, поместена в „Мисли за всеки ден – 2014-2015” за деня 8 юли 2015 година (издателство „Бяло Братство“, София, 2014, с. 169-170). Това е пасаж от том 6 на неделните беседи „Сила и Живот – съвместно издание на издателствата „Бяло Братство“ и „Захарий Стоянов“ (София, 2012, с. 12). Ето какво споделя Мировият Учител относно Божието присъствие във всичко сътворено от Него: „Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог – Той е извън него, както дървото е извън своята сянка. Сянката е далечно копие на нещата; тя е скрита в самия предмет, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства.”

Бог присъства в цялото творение чрез Своя Дух. Именно Духът Божий е Този, Който вдъхва живот в сътвореното Битие и създава условията за неговото поддържане и развитие. Духът на Бога Творец, известен в християнското богословие и църковно учение като Третото Лица на Света Троица – Светия Дух, по същността Си представлява енергийния компонент на Върховното Божество. Това е изначалната, извечна и всеобхватна енергия на Всевишния, която лежи в основата на всички Негови проявления. Там, където присъства Духът, там има живот. И тъй като Божият Дух е вездесъщ, т.е. всеприсъстващ, Всемирният живот е повсеместно явление – и във видимите, и в невидимите области на Битието. Този универсален във всяко едно отношение Дух е извор на всяка форма на живот, негов стълб и жалон за неговата крайна цел – съвършенството, начало и край на проявлението на всяка индивидуалност сред космическите простори.
В конкретната, цитирана по-горе реплика на Учителя Беинса Дуно са разкрити някои аспекти на присъствието и проявлението на Бога във всички живи същества и, в частност, у човека. Това присъствие е във вид на ядро, духовен, безсмъртен зародиш, обуславящ съществуването, формите и изявите на Всемирния живот. Проявлението от своя страна създава условия на Божието присъствие да разкрие своите характеристики и възможности.
Ще се опитаме да разтълкуваме последователно изложените от Учителя на Бялото братство мисли в тяхната взаимосвързаност и логическа обоснованост:
1. Бог присъства във всички живи същества, включително и у човека, като потенциал. Този жизнен потенциал се явява по същността си основа, условие както за битието на живото същество, така и за неговото еволюционно развитие и изпълнението на предназначението му в съответствие с Божия план за него. Авторът нарича този потенциал „възможност”, изхождайки точно от перспективите, които открива пробуждането и въвеждането в действие на този потенциал, което е еволюционна задача на всяко живо същество.
Изследваният тук потенциал произхожда от най-скритото, мистично естество на Бога и по тази причина е вечен, безсмъртен и неизчерпаем в дълбочина и широчина. В отделните световни религии и духовни учения той носи разнообразни имена: „дух”, „монада”, „безсмъртно ядро”, „лъч от Божията същност”, „Божия искра” и др. Ако живото същество реализира предназначението си според Божия промисъл за него, този потенциал ще се превърне от възможност в актуалност. Този заключителен етап от еволюционното израстване на живото същество ще го направи достойно да се завърне в своята прародина – Лоното на Създателя, с изградена индивидуалност и неповторим облик измежду всички други индивидуалности във Вселената.
Разглежданият тук извечен потенциал е дар от Бога за всяка монада, за всяко живо същество – излъчен е от изначалната Божия Същност и не може да бъде отнет от никого. Неговото пораждане и евентуалното му унищожение е приоритет единствено и само на неговия първоизточник – Бога. Пораждането му е част, неразделен елемент от Божията творческа дейност, която се разгръща без миг покой в цялото Проявено Битие. Що се отнася до унищожението му, това е частен случай, засягащ само онези същества, преминали прага на притежаването на разум, които в духовно-нравственото си падение са достигнали такива низини, които ги превръщат в заплаха за целия вселенски организъм.

2. Божественият потенциал на човека крие в зародиш всички възможности и характеристики на Бога, но не е самият Бог. Тайната на този езотеричен факт е от енергийно естество. Енергията на безсмъртното духовно ядро у човека – дар от Бога – е колосална и неизчерпаема, също като тази на дарителя-Бог, но само като потенциал. Дали и доколко ще бъде разгърнат този потенциал зависи от свободната воля на притежателя ѝ - как и с какви темпове се придвижва той по своя еволюционен път в Космоса. Бог не би могъл да присъства пряко у човека, понеже енергията Му е толкова огромна и мощна, че мигом би разпръснала на съставни части всички негови тела – видимо и невидими. Издигайки се в духовно отношение, човек постепенно пригажда своите тела – носители на съзнанието му (актуални и потенциални), за усвояване, акумулиране и използване на все по-големи количества и с все по-високо качество енергия. Девизът на Посветените от всички времена «Всичко е енергия!» придобива плът и кръв като реално постижение на придвижващия се по духовната пътека ученик от Школата на Всемирния живот.
Духовният ръст на окултния ученик може да бъде измерен безпогрешно именно чрез количеството и качеството на енергията, която той е в състояние да приема, преработва и използва за целите на Всемирното добро.

Константин Златев