Истинският човек

(Есе върху беседата „Даде плод”)

В притчата за сеяча (Лука 8:5-15) Христос рисува редица символични образи: сеячът е сам Бог; семето е Словото Му, което Той предлага безвъзмездно на хората; различната съдба на семето/Словото в зависимост от това къде е попаднало съответства на различния начин, по който отделният човек възприема благовестието на Божествената Истина, отговарящ на равнището на съзнанието му. Естествено е пробудените души да бъдат най-възприемчиви към посланията на Божието Слово и след като ги приложат в живота си, да получат в отплата заслужено богата реколта от плодовете на посятото в добра почва семе, което е израсло и вързало под светлината на небесното благословение.

Когато Божието Слово е превърнато в начин на мислене и поведение, сиреч в начин на живот, то събужда скритите сили у човека, целия му духовен и  творчески потенциал и го изправя пред прага на Вечността, пред портите на Небесното Царство. Това е моментът, в който личността осъзнава действителната стойност на живота. Трудно му е да я опише с думи, но чувства дълбоко в себе си, че е на правия път – там, където Създателят желае да го види и би подкрепил всичките му усилия да го извърви до край.

Учителят Беинса Дуно отъждествява живота на човека с неговата истинска същност: „... Животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек.”

От тези думи следва, че истинският човек е:

1) Жизненият принцип, диханието на живота, което той е получил даром от Бога Творец.

2) Не е самият интелект, а причината, която поражда интелекта в хода на еволюционното развитие на човека.

3) Не е съвкупността от добродетели, а първоизворът на тяхната поява вследствие спазването на Божиите закони и неотклонното придвижване по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване.

4) Не е букетът от качества на сърцето, а онзи, който ги е култивирал, овладявайки чувствата си и пречиствайки изцяло астралното си тяло.

Смущения в тази насока могат да настъпят само при неовладяна емоционална природа и следване на първични инстинкти и низши желания.

Истински човек е този, който е съхранил неопетнен Божия образ у себе си и е постигнал онази висота на богоуподобяване, която му дава моралното право да се нарече син или дъщеря на Живия Бог.

Константин Златев