Син на Живия Бог

(Есе върху беседата „На Бога Живаго”)

Защо Бог е жив? – Защото Той е Първоизточникът на Всемирния живот. Всеки индивидуален живот започва от Бога и рано или късно се завръща при Него.

Бог е не просто жив, а вечно жив. Неговият живот предхожда вечността и се разгръща в безкрайността. Всяко от сътворените от Бога същества има начало на своя живот от момента, в който се ражда като монада от изначалната Божествена творческа субстанция. И всяко от съществата има за своя еволюционна задача да постигне вечен живот, т.е. да осъществи потенциала на своето безсмъртие и да се завърне в Лоното на Създателя, съхранявайки своята индивидуалност.
Онези от тях, които са превзели този връх на духовното израстване, наричаме «Синове Божии». Половият признак в лицето на употребата на мъжки род е условен, понеже духът няма пол. Така както и Бог няма полова принадлежност, макар и за Него повечето световни религии и духовни учения да се изразяват в мъжки род, единствено число.

„Под думите «Син на Бога живаго» се разбира същината на нещата, която никога не се мени“, заявява авторът на беседата – Мировият Учител Беинса Дуно. Същината на нещата е синоним на безсмъртния дух, който се е индивидуализирал, без това да променя Божествения кълн, вложен в него от Твореца. Безсмъртното начало се е доказало като такова в епичната битка с материята и е заслужило своето място в подножието на престола на Всевишния.

„Всички същества, били те напреднали, или не, трябва да минат през материалните светове”, твърди по-нататък Вестителят на Новата планетарна култура на Божествената Любов. Напредналите същества се явяват в плът в материалните светове доброволно, за да помагат на по-ниско еволюиралите свои братя и сестри да направят още една крачка напред по тясната пътека към съвършенството. По-изостаналите в еволюционно отношение същества се въплъщават в гъстата материя по необходимост, предизвикана от действието на закона на кармата. Съществата с по-висок духовен ръст са техен образец за подражание и техни водачи – с факела на Истината през дебрите на мрака на невежеството. По-големият служи на по-малкия. По-малкият следва по-големия. Структурата на Вселената е йерархична, и то така съградена, че пред теб винаги да има още едно стъпало в посока нагоре – към Бога.

„Физическият свят е място, отдето се черпят материали; духовният свят е място, отдето се черпят сили. Божественият свят пък представя съвкупност от начини и методи за използване и обработване на материалите и силите, необходими за развиването на човека.”

Такава е градацията на космическата структура „отдолу нагоре” в субстанциален аспект, предложена от Учителя Беинса Дуно, в която акцентът е поставен върху въможностите, които всеки един от трите свята на Проявеното Битие предоставя за еволюционното развитие на индивидуалното същество.

Физическият свят е учебният полигон, който разполага с всички условия и предизвикателства, нужни за изкачването по духовната стълбица. Тази учебна база е незаменима като място за усвояване на опитности и придобиване на способности и добродетели. Именно нейната незаменимост я прави задължителен етап от духовния Път на всяко живо същество.

Духовният свят е източник на сили, сиреч на енергии. Взаимовръзката между него и физическото поле предлага шанса тези енергии да бъдат използвани разумно както за личното, така и за колективното духовно развитие на човешката общност. Начинът, по който възприемаме тези енергии, и насоките, в които ги употребяваме, съответстват еднозначно на степента на духовна зрелост, която сме постигнали.

В Божествения свят се извършва алхимичното претопяване на качествата, придобити в материалния свят, и тяхното превръщане в неповторима характеристика на индивидуалния дух. Научените в гъстата материя уроци се трансформират в добродетели – скъпоценни камъни в короната на душата. Амалгамата, изкована в хармоничното съчетание между материя и дух, заблестява с неустоимата красота на Божественото.

И дългият път към върховете на съвършенството приключва в сияйната обител на Синовете на Живия Бог.

 Константин Златев