Божествена троичност

Тезата за троичността на Бога принадлежи на християнството. Никоя друга световна религия не е достигнала до тази толкова дълбока Божествена Истина и не я е формулирала по така съвършен начин, както са го сторили отците, учителите и писателите на християнската Църква, и то още в ранния период от нейното съществуване. Нещо повече, троичността на Бога в рамките на християнското учение е издигната до равнището на догмат, т.е. на неизменна истина на вярата. Догматът за Света Троица гласи, че Бог е един по същност и троичен по Лица: Бог Отец, Бог Син и Светият Дух. И трите Лица са равни, сиреч напълно равнопоставени по своето Божествено достойнство, по своя духовен ранг, а се различават по функциите, които изпълняват в Битието.

В индуизма също срещаме понятие за Божествена троичност, но по своето съдържание то коренно се различава от християнското. Индуистката Троица, т.нар. Тримурти, се състои от три различни божества, които не са свързани неразделно, както християнската Света Троица. Това са Брахма – Творецът на Вселената, Вишну – Съхранителят на сътвореното, и Шива – Разрушителят на изпълнилото предназначението си творение, за да бъде проправен пътят на новото.

Бог Отец според християнското разбиране е Творецът на видимия и на невидимия свят, както гласи първият параграф от християнския Символ на вярата, приет на първите два вселенски събора (в Никея – 325 г.сл.Хр., и в Цариград – 381 г.сл.Хр.). Бог Син е изпълнител на Божия план за изкупление и спасение на земното човечество. За целта Той се въплъщава от Светия Дух и Дева Мария, придобива човешки облик и осъществява плана на Своя Отец по време на земната Си изява, и най-вече – през последните три години от Своята планетарна мисия. Той е Единороден Син Божий, познат на нас, човеците, под земното Си име Иисус Христос. Светият Дух, Третото Лице на Света Троица, се отличава по това, че – според християнското схващане – изхожда от Бог Отец и бива изпращан в света от Него и от Сина. От езотерична гледна точка Той представлява енергийния компонент на Бога и е Източник на Всемирния живот.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) в своето Слово отделя специално внимание на проблема за троичността на Бога. Неговите възгледи външно се различават от догмата на християнската Църква, но в същото време допълват и обогатяват каноничното схващане на Църквата за троичността. Той разглежда Бога като триединство от космическите принципи на Любовта, Мъдростта и Истината – фундамент на Новото учение, въз основа на което бива изграждана Новата планетарна култура на Божествената Любов. Разяснявайки своето твърдение, Учителят Беинса Дуно утвърждава, че Троичният Бог е Съществото, Което всичко създава – принцип на Любовта; Което всичко поддържа и уравновесява – закон на Мъдростта; Което разрешава всички противоречия – принцип на Истината. Така под Бог Отец трябва да се разбира учението на Божията Мъдрост; под Бог Син – учението на Божията Любов; под Бог Дух Светий – учението за въздигането, еволюцията на човешкото същество. Изброените три проявления на Троичния Бог Го определят като онази висша Същност, Която е творец на живота – Любов, Създател на разумното в Природата – Мъдрост, Създател на идеалния ред (т.нар. „мирова държава”). Бог не наказва човека, отклонил се от този ред, а подкрепя излизането му отново на правия път.

На друго място в беседите си същият духовен Учител представя друга трактовка на проблема за Света Троица. Той заявява: „... Средата на всички същества и за душата – това е Бог (Отец – б.К.З.); елементът, който носи живота в себе си – това е Христос (Бог Син – б.К.З.), а условието, което спомага за проявяването на живота – Светият Дух.” В случая под „среда” следва да разбираме Проявеното Битие, сътвореният от Бога свят като неразделна част от Божията Същност; под „елемент”, носител на Всемирния живот – извечната Божествена творческа субстанция, от която се раждат всички монади; и под „условие” за проява на живота – животворящият импулс и енергията на всемирното съществуване.

Предмет на настоящото изследване е друго изказване на Мировия Учител Беинса Дуно относно Божията троичност, а именно: „Трима са Учителите и тримата са един (сега развивам принципно думата „Учител”) – Отец, Който е Горе, Духът, Който е в духовния свят, и Синът, Който е въплътен във физическия свят. Единият обединява формата, другият – съдържанието, а третият е Отец ми, от Когото произтича целият живот. Първо трябва да имате общение с Отец на Светлината, от Когото произтича животът, и Него да познавате. Щом имате живот, ще имате движение – движението е Духът. Щом имате движение, ще образувате форма.” (Репликата е от книгата „Мисли за всеки ден 2014-2015”, София, 2014, издателство „Бяло Братство”, с. 139 – мисълта за 13 май 2014 г., вторник; това е цитат от книгата „Сила и Живот” (неделни беседи), т. 6, София, 2012, издателство „Бяло Братство”, с. 12). Приведеното тук изказване на великия духовен Учител с планетарна мисия ни дава възможност да направим редица важни изводи, засягащи темата за троичността на Бога, както следва:

1. Учителят Беинса Дуно свързва Трите Лица на Света Троица – Отец, Син и Свети Дух, с понятието „Учител”, имайки пред вид духовен Учител от най-високо Божествено равнище. Той подчертава тяхното единство („тримата са един”) и същевременно загатва за различието на функциите им, на изпълняваните от тях задачи в Битието („трима са Учителите”). Трите Лица на Света Троица в качеството Си на Всемирови Учители са носители, изразители и разпространители в глобален космически мащаб на върховната Божествена Истина. Това е абсолютната Истина, която принадлежи на най-дълбоката Същност на Бог Отец, бива предавана на разумните същества във Вселената от Бог Син, Който е същевременно и Бог Слово, т.е. еманация на Божието Слово и негов Вестител навред по световете и областите на Битието, и бива оживотворявана от действието на Светия Дух в сърцата и душите на прогледналите за тази Истина разумни творения.

2. Бог Отец, Първото Лице на Света Троица, е „Горе”, сиреч в Божествения свят, на върха на космическата пирамида. Това е Неговото постоянно обиталище; оттам Той ръководи и направлява цялото Всемирно развитие. Той е „Отец ми, от Когото произтича целият живот”. Целият живот в Проявеното Битие произлиза от първичната и извечна Божествена творческа субстанция, от която се раждат всички монади. Бог Отец е отделил тази субстанция от Същността Си, без това ни най-малко да накърнява Неговото абсолютно съвършенство, както и единството Му с останалите две Лица на Света Троица. Монадите, като носители на живота, произлязъл от Бог Отец, притежават като потенциал Божественото начало у себе си и имат за еволюционна задача да го изявят в пълнота.

3. Светият Дух, Третото Лице на Света Троица, е „в духовния свят”. Очевидно именно духовният свят, състоящ се от множество различни области на Битието, е главната арена на Неговото проявление. Оттам Той посява семената на Всемирния живот и създава условията за неговата поява и развитие. Светият Дух обединява съдържанието, което съответства именно на духовния свят. Обстоятелство, което, преведено на езотеричен език, означава, че Той е обединителното звено на всички същества и йерархии, проявени в тази област на космическото единство. И не само ги обединява, но и направлява тяхното присъствие и развитие в невидимата реалност.

4. Бог Син, Второто Лице на Света Троица, е „въплътен във физическия свят”. Нашата материална действителност, както личи, е основното поприще за Неговата дейност. Той е Проявеният Бог, Когото земните хора познават в Личността на Иисус Христос. Тъй като именно физическият свят е определящото за индивидуалното и колективно духовно развитие на всички живи същества място, то ролята на Бог Син е от решаващо значение за протичането на мировата еволюция. А това означава – за осъществяването на Божия План за Вселената като цяло и за всички космически обекти, в частност. Бог Син „обединява формата”, понеже именно формата е свързана с материалния свят. Под „обединение” в случая следва да разбираме върховното ръководство и отговорността, поета от Него за еволюционния ход на тази част от Битието. Не на последно място, в езотеричен аспект живите същества, населяващи или проявени във физическата действителност, са обединени от вездесъщието (всеприсъствието) на Христовия Дух. Той е обединителното Начало за всички тях, защото присъства в духовното ядро на всички живи същества (т.нар. Христово начало или присъствие във всяка индивидуалност).

5. Учителят Беинса Дуно нарича Първото Лице на Света Троица – Бог Отец, „Отец ми”. Това твърдение крие в себе си дълбоко мистично съдържание. От една страна, то свидетелства за принадлежността на Учителя Беинса Дуно към Божествения свят поради факта на придобитото от него Божествено съзнание, свързващо го неразривно с Бога. От друга страна, то загатва, че и самият Учител, както и всички останали живи същества, е Божие дете, Негова рожба, единица живот от Неговото творение. С други думи, това заявление трябва да насърчи онези, които разбират смисъла му, към изпълнение на предназначението си като деца на Бога, в съответствие с Неговия план за тях, за тяхното място в Космоса и за целите на еволюционното им израстване.

6. Учителят Беинса Дуно насърчава своите слушатели да се стремят преди всичко към общение с Бог Отец, Когото той назовава „Отец на Светлината”. Според Свещеното Писание на всички християни – Библията, „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина” (I Йоан 1:5). Понятието „светлина” в случая свидетелства за Божието съвършенство, за Неговото присъствие във Вселената и за собствената Му Същност – понеже неизменно свързваме светлината с Доброто, а Бог е абсолютното Добро. Щом Той е „Отец на Светлината”, значи Той я е породил, Той е нейният източник, Той я разпръсква навред за всички сътворени от Него светове и същества. Ако се стремим към общение с Бога, тогава постепенно се изпълваме с Неговата светлина – побеждаваме мрака в себе си и в света, който ни заобикаля, просветляваме аурата си и започваме да служим за пример на онези, които все още не са го постигнали. Цел на нашето общение с Бога е да Го познаем, сиреч да подчиним изцяло волята си на Неговата, да обединим съзнанието си с Неговото и да разгърнем в пълнота Божественото ядро, което всеки от нас изначално притежава. То е дар именно от Бога, но подлежи на разкриване и цялостно проявление. Позналият Бога човек става едно с Него и изкачва върха на еволюционното издигане, заложен като потенциал още от раждането на монадата му.

Константин Златев