Отношение на човека към животните

Както вече бе посочено по-горе, свещен дълг на нас, хората, е да уважаваме Божествения кълн у всички животински видове, да се грижим за тях, да създаваме условия за тяхното нормално съществуване, да подпомагаме еволюционното им израстване. Понеже тяхната далечна цел е нашето, човешкото царство, до което те биха могли да достигнат – и би трябвало да достигнат – и с нашата съзнателна подкрепа.

В своето Слово Учителят Беинса Дуно набляга на огромната отговорност, която ние носим за нашите по-малки братя и сестри от животинското царство: „Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма да каже: „Това е кон” или „Това е птица”, или „Това е дърво”... Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.”

Можем да скрием постъпките си от очите на ближния, но не и от тези на Всевишния. Той вижда всичко като на длан – и делата, и мислите ни. Ала не от страх пред Него, а от ясното съзнание за потребността да полагаме грижи за животните би трябвало да се отнасяме към тях с нужното внимание и отдаденост. Отчитайки езотеричния факт, че: „Растенията и животните не принадлежат на хората. Те могат само да ги култивират и да се ползват от тях. Обаче, растенията и животните принадлежат на същества с много по-високо развитие от това на хората.” Тези същества, както вече бе подчертавано нееднократно, са груповите (колективните) души на всички животински видове, които в еволюционно отношение далеч надвишават човешкия род.

А ето и една твърде сериозна причина за изискваното от нас положително отношение към животните: „Задачата на животнине е да събират магнетизъм. Докато животните са здрави, и хората ще бъдат здрави. Щом животните започнат да боледуват, и хората ще боледуват. Ето защо ние трябва да бъдем приятелски разположени спрямо животните, за да можем да се ползваме от магнетическите сили, които те складират в себе си.” Този съвет на Учителя Беинса Дуно има ясно изразено практическо значение. Той произтича от обстоятелството, че всичко в обширната Вселена е свързано помежду си. И в земната биосфера е налице неразривна обвързаност между човешкото и животинското царства. Това е връзка от енергийно-информационен характер, чиято стабилност и трайност зависи най-вече от правилното поведение на човека спрямо животните. В основата на това поведение би следвало да лежи прилагането на висшата октава на Любовта: „Човек може да привърже около себе си всяко животно, колкото и свирепо и жестоко да е, но любов се иска за това. Индусите знаят този закон и като го прилагат, успяват да привържат около себе си кобри, лъвове, тигри, акули и др. Любовта действа и върху най-свирепите животни. Като срещне човек, у когото любовта живее, животното се приближава към него и започва да ближе краката му, ръцете му, да се умилква. Индусите не позволяват да се убиват животните.” Установяваме, че животните съумяват да надникнат в най-тайните кътчета на сърцето ни и да разберат дали в тях е разцъфтял златният цвят на Божествената Любов. Открият ли го, стават наши приятели завинаги. И ще ни следват навсякъде, дори и това да е свързано с преодоляване на бариери, издигнати срещу естеството им.

Дариш ли Любов, ще получиш същото в замяна. В тази насока най-яркият пример, както на всички ни е известно, е кучето: „Бог е създал кучето и заради Него ти си длъжен да го храниш. Като получите писмо от онзи, когото обичате, няма ли да го запазите? Господ е създал кучето, затова аз гледам на него като на писано Слово Божие. От очите му излизат думите, чрез които Бог е създал всички животни. Обаче аз не искам да бъда като кучето, защото моето естество коренно се различава от неговото. Обаче не мога да пренебрегна отношенията, поставени от Бога.” Нека запомним: позитивното ни отношение към кучето, нашата обич и грижа за него са плод на Божия Промисъл, на законите, движещи цялото Проявено Битие, а не на човешки каприз или хрумване. Какво красиво и поетично определение за нашия най-верен приятел – „писано Слово Божие”. Той напълно го заслужава! И не на последно място заради това, че в очите му сме способни да разчетем Волята на Твореца за всички създания от животинското царство.

Изключителната интелигентност и прозорливост на кучетата е илюстрирана достатъчно ярко в следните думи на великия Посветен: „Има животни, които разбират някои неща по-добре от хората. Например кучето познава кой човек е добър и кой лош. Мога да направя следния опит: Ще вляза с двама души в един двор, дето има много кучета. Единият обича кучетата, а другият не ги обича, замерва ги с камъни, гони ги, даже убива кучета. Щом видят първия, кучетата веднага го обикват, скачат около него, радват му се, лижат му ръцете. Другия още отдалеч започват да го лаят, хвърлят се върху него да го хапят. Това не става по инстинкт, но те като ясновидци виждат аурата на човека.” Съвременната наука твърди, че кучетата възприемат света в черно-бяло, че не различават отделните цветове. В случая с разпознаването на човешката аура от тяхна страна не е важно дали имат цветно зрение или не, а дали придобиват ясно усещане за характера на човека и за неговото отношение към тях.

Не по-малко любопитни и поучителни са наблюденията на Учителя Беинса Дуно върху маймуните: „Маймуните седят по-горе от човека. Повечето маймуни са вегетарианци и ядат плодове. Когато хората тепърва има да дойдат до вегетарианството, да дойдем като маймуните, да се раждаме вегетарианци. Казвате: „Облечени са с козина.” Тия маймуни са бъдещи хора. Те като дойдат, ще оправят света. Защо са тия маймуни? Приготвят ги в горите непокварени. Времето не ги е покварило да станат месоядци. Всички са вегетарианци – много добър факт. Има някои от тях, които са лоши. Но казвам: когато душите на маймуните дойдат в света на хората и хората се преобразят, светът ще се поправи.” Видният английски учен Чарлз Дарвин в основното си съчинение „Произход на видовете” прогласи мнението си, че хората произлизат от маймуните. Духовната наука изтъква точно обратното – маймуните са произлезли от хората, по-точно от клон на изостанали в еволюционен план представители на хомо сапиенс. От думите на Мировия Учител става ясно, че маймуните имат шанса отново да израснат в духовен аспект и да се присъединят към човешкото общество. Според него те са бъдещи хора. И не само носят в себе си подобен потенциал, но и шанса да оправят света. Твърдението на Учителя Беинса Дуно за онзи момент в бъдещето, когато маймуните ще еволюират до човешка форма, а най-напредналите хора „ще се преобразят”, сиреч ще преминат в ангелската йерархия – това твърдение е белязано с печата на пророчество. Тогава именно светът ще се сдобие с мечтаната от хилядолетия хармония и отношения между обитателите му изцяло в съзвучие с идеята на Създателя за тази планета.

Ако се върнем към семейството на маймуните, заслужава си да допълним казаното за тях дотук със следното описание: „В маймуните има нещо много благородно. Семейният им живот е много по-добре организиран, отколкото у хората. Аз считам маймуните за хубави диаманти, но нешлифовани. Като се шлифоват, хубави диаманти ще станат от тях.” Шлифования диамант наричаме „брилянт”. Диамантът идва при нас от природата, а брилянтът излиза в цялото си сияние и прелест от ръцете на опитен бижутер. В този епизод маймуните са прекрасният, но нешлифован диамант, който – след необходимата еволюционна шлифовка – ще се превърне в брилянт; маймуните ще станат членове на човешката общност.

От огромно значение е какво възпитание ще дадат родителите на децата си по отношение на животните. Родители, които учат децата си да обичат животните и да се грижат за тях, полагат добра основа за утрешния ден на своите наследници. Понеже, по наше мнение, който не обича животните, трудно би могъл да обикне и своите ближни, хората. И обратно, родители, които всяват страх или омраза в душите на своите деца спрямо животните, ги осакатяват в морален аспект.

Идва ред на примери и разсъждения на същия духовен Учител, свързани с едно живо същество, което у повечето от нас събужда страх или отвращение – змията: „Веднъж минавам през Борисовата градина. Както вървя, чувам някакво съскане. Поглеждам – пред краката ми се опнала една змия. Спрях се, погледнах я и тя извади езика си навън. С това тя искаше да каже: „Не мисли лошо за мене. Грея се на слънце, нямам лошо намерение. Ако ме настъпиш, и аз ще те ухапя.” Аз мислено ѝ казах: „Не стой на пътя. Аз съм от добрите хора, нищо няма да ти направя. След мене ще мине друг някой, който ще те убие. Докато си на пътя, непременне ще влезеш в стлъкновение с мисълта на хората.” Тя каза, че я пратили на това място. „Послушай ме, махни се оттука! Само така ще се спасиш.”  Известно е, че змиите никога не нападат първи човека. Ако той се опита да им навреди, те в акт на самозащита също ще проявят агресия. Но тя е предизвикана, а не първична. Учителят Беинса Дуно е познавал езика на животните и е дал мъдър съвет на тази змия. Той ни е завещал и твърде важни сведения за качества на змиите, имащи пряко отношение към здравето на човека: „Няма по-лоши очи от змийските. Обаче змията е най-здрава от всички животни. Старите алхимици са взимали малко от кръвта на змията и с нея са инжектирали хората, за да продължат живота им. Каквито и да са очите на змията, ако знаете, че няколко капки от нейната кръв могат да лекуват туберкулоза или рак, веднага ще се подложите на инжекция от тази кръв и ще забравите очите ѝ. Отде дойде тази целебност в змията? Жестока е змията, но тя лекува човека.” Съвременните учени използват отровата на змията, но все още не са запознати със свойствата на кръвта ѝ, за които говори великият Посветен. Туберкулозата е преодоляна като заболяване в световен мащаб, но същото не може да се каже за рака. Всяка година милиони хора напускат този свят, покосени от тази неимоверно коварна болест. Рецептата на алхимиците от миналите векове, възкресена от Учителя на Новата култура, би могла да помогне на мнозина.

В противовес на лечебните свойства, затаени в тялото на змията, нейният характер и равнище на интелигентност като живо същество са пример с обратен знак за човека: „Ако приемеш качествата на змията, ще бъдеш най-големият нещастник в света. Змията не е готова още да мине в по-високо състояние. Нейната интелигентност е много слаба.” Очевидно днешното ниво на еволюционно развитие на змията не е достатъчно, за да може тя да израсне в духовен аспект. Нейна еволюционна цел би трябвало да бъде класът на бозайниците, който да я доближи на още една крачка от човешкото царство.

Константин Златев