Пчели и мравки

Учителят Беинса Дуно за животинското царство

В беседите си на много места Учителят на новото време отделя специално внимание на пчелите: на тяхната пословична работливост, на съвършената организация на изумителното им пчелно общество в кошера, на способността им да превръщат цветния прашец в мед – навярно най-ценния хранителен продукт за човека: „Казвате, че пчелите работят много. Те се отличават с по-голям ред и дисциплина от мравките. Културата на пчелите ще мине в нова, по-висока фаза на развитие. Те събират мед за себе си, да се осигурят за зимата. Въпреки това хората им вземат меда. Пчелите се сърдят, дразнят се, жилят. Хората пък се бранят. В това отношение мравките, пчелите и хората имат едни и същи чувства – всички защитават своето. Това е естествено.“
Естествено е да се  стремиш да съхраниш това, което е от жизнено важно значение за теб. Но дали е естествено човекът да посяга целенасочено към меда на пчелите, просто защото е оценил незаменимите му свойства на храна без аналог сред използваните от хората? („Кой човек може да извади мед от цветята, както това прави пчелата? Тя има специалност, каквато хората нямат.“) Що се отнася до организацията на пчелното общество, тук ние имаме много какво да научим от тях: „Пчелите в организационно отношение са по-добре уредени от хората, които трябва да вземат образец от тях. Наистина тяхното уреждане е частично само, но затова пък е образцово. Значи и на пчелите липсва нещо, както и на всички животни, дори и на човека.“ Това, което липсва на пчелите, а и на всички останали животински видове, е онази степен на разумност, която да им помогне да изградят идеална организационна общност. Човекът притежава необходимата доза разум, но него го спъват най-вече личните и колективни интереси, които той се стреми да осъществи за сметка на себеподобните си.

Разумността на пчелите е ограничена и не достига до степен на полагане грижи за болните и осакатените измежду тях: „Казват, че пчелите били разумни същества. Не, и те не са разумни. Когато у някоя от работничките се яви известен дефект, другите работнички веднага я изхвърлят навън, дето тя от скръб умира. Пчелите имат добра организация, но са жестоки. Хиляди пчели като се съберат в един кошер, мислят, че те ще оправят света. Дойде ли господарят им, опушва кошера, пчелите излизат навън, а той взима всичкия им мед. Пчелите могат да изхвърлят всички търтеи навън, но един бръмбар не могат да изхвърлят – човека.“ Дали спрямо пчелите човек се явява бръмбар или търтей – това е дискусионен въпрос. По-скоро второто, тъй като отнема от тях изработеното с огромен труд. Културата на пчелите, според Учителя Беинса Дуно, можем да оценяваме и според това, как използват единственото си защитно средство – жилото: „Интересувам се от културата на пчелите. По ужилването, по забиването на жилото им – по-плитко или по-дълбоко, аз съдя за тяхната култура. По жилото на пчелата се съди и за жилото на човека. Аз имам ред математически изчисления как са живели пчелите преди хиляди години и правя изчисления как живеят днес. Освен това по надутото място съдя каква е била по сила киселината, която едно време са изпращали, и каква е киселината, която днес отделят. Това се познава по количеството на възпалените клетки.“ В своето еволюционно развитие като биологически вид пчелите са претърпели известни изменения, продиктувани от изискванията на околната среда, включително и относно състава на веществото, което отделят при ужилване. В съответствие с думите на великия Посветен излиза, че е налице и зависимост между способността на пчелите да се защитават чрез жилене и степента на агресивност у човека, назована тук «жило».

Като контраст на изнесеното дотук Учителят на Бялото братство подчертава и друго качество на пчелите, изненадващо за непосветените – благост: „Ако искаме да научим как трябва да бъдем благи, трябва да отидем при пчелите. Те са пълни с благост. Не мислете обаче, че и блàгата пчела, която знае как да събира прашеца и от него да прави мед, не е понякога опасна. И тя има жило. И в жилото има смисъл. Когато Бог е турил жилото у пчелата, то има известно предназначение. По-рано жилото е имало съвсем друго предназначение. Днес пчелата разполага с него както намери за добре.“ Благостта на пчелата намира съвършен израз в меда, който тя произвежда. А жилото си използва само в случай на самоотбрана и никога като акт на агресия.

 

Друг феномен в областта на изрядно организирано общество са мравките. За тяхната култура и за специални техни способности говори Учителят Беинса Дуно: „Вие мислите, че мравките вършат всичко по инстинкт. Не, те са стигнали до една доста висока култура. Те имат своя философия. Те изучават специално природата. Има особен род мравки-ясновидци. Какво виждат те? Те виждат къде има жито, ориз. Могат да влизат лесно в съобщение по най-бърз начин. Като намерят отворен хамбар, съобщават тази новина една на друга и в скоро време хамбарът се напълва с мравки.“ Умението на мравките да общуват помежду си по безжичен път е известно на науката. Към тази им черта великият духовен Учител добавя и способността да откриват от разстояние залежи от храна. Редът, дисциплината, енергичността, храбростта и трудолюбието на мравките допълват картината на тяхното общество: „Мравята в своята енергичност е за похвала. Тя е много смела и интелигентна. Знаете ли как мислят мравите? В тях има ред и порядък, какъвто и между хората няма. Те се подчиняват една на друга. Слушат се. Като се даде команда от началника им да отидат някъде, веднага отиват и свършват работата. Всички мрави мислят тъй, както комендантът им мисли. Те мислят самостоятелно и разумно, големи глави имат. И Писанието казва: «О, ленивецо, иди и се научи от мравите!» На какво? – На трудолюбие. Какво е трудолюбието? – То е мисъл. Значи, научи се да мислиш. Тази мравя мисли цял ден.“ Очевидно е, че имаме много какво да заимстваме и от мравките. Най-вече що се отнася до реда, дисциплината и готовността да се подчиняваме на онези, които ни превъзхождат в някаква сфера или пък положението им ни заставя да ги следваме. Изключително майсторство демонстрират мравките при изграждане на техните жилища: „Вие не сте се спирали да наблюдавате в какво седи тяхната интелигентност. Когато мравите правят своя мравуняк, те го съграждат така, че водата не може да прониква в мравуняка и да намокри стаите им. Те имат цяла инсталация за прокарване на водата, без да се намокри жилището им. Ние, съвременните учени хора, още нямаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата, тъй както мравите ги знаят. Нашите зимници се наквасват, мухлясват, изгниват, а жилищата на мравите са всякога сухи. При това техните стаи са сухи, без да се циментират. Сега преведете тази мисъл в себе си, да разберете какво е съотношението между вас и мравите.“ Строителните достойнства на мравките не подлежат на съмнение. Днешният човек на XXI век би могъл да се поучи от редица техни архитектурни решения. Което само по себе си говори красноречиво за действието на разум, макар и в такава първична форма.

Константин Златев