неделя, 6 август 2017 г.

Преображение Господне




Една прекрасна лятна утрин Иисус Христос повика трима от Своите най-приближени ученици – апостолите Петър, Яков и Йоан, и ги поведе, без да им казва къде отиват. Те Го последваха мълчаливо, понеже в душите си разбраха, че предстои нещо важно, съдбовно. Вървяха дълго време, без да продумат и дума. Техният Учител ги отведе до планината Тавор и пое към върха ѝ по криволичеща пътека. Когато най-сетне се изкачиха догоре, преваляше пладне. Назаретянинът не издаваше никакви признаци на умора, ала и тримата Му апостоли бяха капнали и дишаха на пресекулки.

Той се възправи на самия връх и величествената Му осанка се открояваше като изрисувана върху кристално синия небесен свод. В един миг стана чудо – без да ги предупреди, Месията се преобрази пред смаяните им очи: целият засия в диамантено бяла светлина, а лицето Му блестеше като слънце. Заслепени от искрящата с неземна красота нова Негова същност и не на шега уплашени, учениците отстъпиха крачка назад. И още една изненада ги споходи: до Иисус сякаш от нищото изникнаха двамата най-велики пророци на старозаветните времена – Мойсей и Илия, и поведоха разговор с Него. Все още не напълно съвзел се, Петър рече тихо:
  • Господи, колко е хубаво да бъдем тук в този ден! Искаш ли да издигнем на този връх три сенника – за Тебе, Мойсей и Илия по един?
Още не довършил словата си, облак от светлина ги покри и от него се чу дълбок, но ясен глас:
  • Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!
Много им дойде на Петър, Яков и Йоан... Смесица от ужас и благоговение ги повали на земята и те се проснаха по очи. Техният Учител ги съжали, доближи ги и кротко каза:
  • Няма от какво да се боите, станете!
Те се изправиха бавно и видяха, че Той вече е сам. Иисус им даде знак за тръгване и четиримата отново в тишина поеха по обратния път. Само веднъж Той наруши мълчанието и каза тихо, но отчетливо:
  • На никого не бива да казвате за това, което съзряхте. Едва след като Син Човечески възкръсне от мъртвите, сте свободни да споделите видяното.
Те не попитаха нищо повече, но и не забравиха заръката Му. (Мат. 17:1-13)