Вездесъщото съзнание

(Есе върху беседата „Който се отмята”)

Съзнанието е явление, което присъства в цялото творение и осмисля неговото съществуване. Божият Дух е вездесъщ и изпълва всяка частица от Битието. Той се проявява навред под формата на разум. А където има разум, там откриваме и съзнание.

Съзнание = Духът, проявен като разум.

Първият херметически принцип гласи: „Всичко е Ум, всичко е разумно.“ Следователно разумът е характеристика, присъща на всичко съществуващо. Всеприсъстващият Божий Дух вибрира с различна честота в отделните царства – природни и надприродни. Най-ниска е вибрацията Му в минералното царство. Тя постепенно нараства в растителното, животинското, човешкото и ангелското, за да достигне свой апогей в Божествения свят.

По фундаменталния проблем за съзнанието в разглежданата беседа срещаме следното разсъждение на Учителя Беинса Дуно: „В цялата Природа, в целокупния живот прониква една разумна нишка. Учените хора на миналото, както и учените хора на настоящето, наричат тази разумна нишка «съзнание».“

Мировият Учител, вселен в тяло на българин, обогатява езотеричната лексика с едно ново понятие – «Живата Разумна Природа». Съдържанието на това понятие разкрива глобалния, повсеместен характер на разума, който от своя страна свидетелства за наличието на съзнание, както гласи изнесената по-горе формула. Живата Разумна Природа като обхват обгръща цялата Вселена – видима и невидима. От което следва, че разумността като главен белег на съзнанието лежи в основата на всичко, което Бог е сътворил. Проявите на съзнателност, обаче, в обособените космически сфери са с различна интензивност и с различен мащаб на въздействието им.

Великият Учител на Бялото братство сравнява съзнанието с «разумна нишка». Какво има пред вид? Всеобхватната същност на съзнанието е именно нишката, която свързва неразривно всички области на Проявеното Битие, всички зони на Божията творческа изява. Това е още нишката, посредством която абсолютният Разум на Първата Причина прониква във всяка точка на творението и я изпълва с разумност. Това е и нишката, чрез която Единното Съзнание на Космоса обагря със съзнателност всичко съществуващо.

Учителят Беинса Дуно продължава своите размисли по темата с думите: „Онзи, който е натоварен за пази тази нишка здрава, т.е. да се грижи да не се прекъсва съзнанието, наричаме човешки интелект или човешки ум. Значи длъжността на човешкия ум е да пази здрава тази нишка, която Първичната Причина е поставила между всички явления.“

Тази мисъл на автора на беседата открехва завесата към една от водещите еволюционни задачи на съществото, надарено със съзнание и наречено «човек». Негова особено важна мисия е именно да постигне по своята духовна пътека непрекъснатост на съзнанието. Което означава, че още докато е във физическо тяло, човек трябва да съумява да бъде съзнателен на всички полета от своето проявление, включително по време на сън. Означава още, че той би следвало да съхрани своята съзнателност и в рамките на прехода към друга форма на съществуване, който назоваваме «смърт». Духовното постижение «непрекъснатост на съзнанието» ще му осигури прекъсване на цикъла на самсара (раждане – смърт – ново раждане), сиреч ще прекрати необходимостта от нови прераждания в плът. Завоюваната свобода на индивидуалния дух ще му открие необозрими простори за нови приключения във владенията на Вечността.

Всички ние сме родени като монади, като единици живот от изначалната Божествена творческа субстанция. Монадата носи в ядрото си като неизменен компонент съзнание – частица от всепроникващото и вездесъщо Съзнание на Бога Вседържител. Щом започне своето пътешествие в Проявеното Битие, на всяка крачка, напредвайки бавно, трудно, но с чест, тази частица от всеобхватния живот на Всемирния Дух разгръща все нови и по-стойностни достойнства на своята съзнателност. Крайната цел е тя да се завърне в лоното на своя Създател и да съедини навеки съзнанието си с Неговото. Това върховно еволюционно постижение ще разкрие пред нея перспективите да продължи проявлението си като съ-творец и пълноценен помощник на Единия Незнаен.

Духът означава живот. Духът означава още и разум, който ние разпознаваме  чрез неговите изяви на съзнателно трансформиране на живото същество – негов носител, както и на околната среда, в която това същество преследва реализирането на своето Божествено предназначение.

Животът е материален израз на съзнанието. Всемирният живот чрез своите милиарди форми е начин Духът да прояви неизчерпаемия запас от Своите идеи за творчество и съзидание. Във всяка една от тези форми Божието дихание, което наричаме «Дух», откроява Своя потенциал на неповторимост при изграждането на индивидуалността, разкрива определено равнище на съзнателност, която подлежи на развитие и усъвършенстване. Степените на съзнателност в количествено отношение са също толкова неизброими, колкото и стъпалата на съвкупното творение – от елементарните частици до трона на самия Създател.

Степента на осъзнаване е точен критерий за духовния ръст на човека.

Дух – разумност – съзнателност.

Това е триадата на разгръщането на проявлението на Божия абсолютен Дух. Съхранявайки непостижимостта на Своята абсолютност в непроявеното Си състояние, Той сътворява света на относителността – Проявеното Битие, в което Той играе ролята на Демиург. Това е арената на проявление на Неговите творения, които получават шанса да реализират потенциала на съвършенство, заложен у всяко едно от тях. И така да се завърнат завинаги в своята първородина – лоното на Абсолютния Дух. Това е краят на Вечността и началото на Безкрайността.

Константин Златев