Качества на окултния ученик

Окултният ученик е пробудена за космическите истини душа, която е призована от своя духовен Учител към служение на Божията нива. В лицето на Учителя си ученикът разпознава своя незаменим водач по духовния Път – Пратеник на Бога, носител на Неговия Дух и изразител на Неговата свята Воля. Осъзнал решаващата роля на Учителя за духовното си израстване, окултният ученик се отнася към него с абсолютно послушание – така както би се отнесъл към самия създател, ако Го срещне в плът. Любовта на Учителя към ученика е безусловна – каквато е Любовта на Всевишния към всички същества. От окултния ученик се очаква да отговори на своя Учител със същата безусловна Любов. Послушанието на ученика не е сляпа покорност, а непреодолима вътрешна потребност на душата му, осмислена от непоклатимата вътрешна връзка със същество от по-висока еволюционна степен, отдаващо най-доброто от себе си за духовното повдигане на своя повереник.

Главна задача на ученика е да се учи. Процесът на обучение в духовната Школа крие множество изпитания и предизвикателства, които – ако бъдат правилно преодолени – носят на окултния ученик с нищо несравнимо удовлетворение. Процесът на обучение в Школата е същевременно и процес на духовно-нравствено израстване и усъвършенстване. На определен етап от този Път към съвършенството окултният ученик постига пълен вътрешен мир. В тишината на неговото просветлено съзнание той чува ясно тихия глас на Бога. Вътрешният мир на ученика се проектира в неговата външна действителност и я формира според образеца на Плана за еволюцията на човешкото същество.

Окултният ученик е естествен, непринуден и пределно искрен във всеки миг от своя земен живот. Светската суета, фалш и лицемерие не могат по никакъв начин да променят неговото мислене и поведение. Той се гордее със своето ученичество, съхранявайки неизменно съвършено точна и обективна самооценка.

Константин Златев

С'ъдба и разумност

(Есе върху беседата „За с'ъдба дойдох”)

Духовната еволюция на всички същества във Вселената протича на две основни равнища: индивидуално и колективно. Двата еволюционни потока са неразривно преплетени помежду си и взаимно обусловени. Всяко индивидуално еволюционно развитие е същевременно елемент от някаква колективна еволюционна верига. И обратно – всеки колективен еволюционен поток представлява съвкупност от краен брой еволюционни придвижвания на същества, всяко от които със собствено темпо и специфика на духовното си израстване.

Вездесъщото съзнание

(Есе върху беседата „Който се отмята”)

Съзнанието е явление, което присъства в цялото творение и осмисля неговото съществуване. Божият Дух е вездесъщ и изпълва всяка частица от Битието. Той се проявява навред под формата на разум. А където има разум, там откриваме и съзнание.

Съзнание = Духът, проявен като разум.

Първият херметически принцип гласи: „Всичко е Ум, всичко е разумно.“ Следователно разумът е характеристика, присъща на всичко съществуващо. Всеприсъстващият Божий Дух вибрира с различна честота в отделните царства – природни и надприродни. Най-ниска е вибрацията Му в минералното царство. Тя постепенно нараства в растителното, животинското, човешкото и ангелското, за да достигне свой апогей в Божествения свят.

Учение за безсмъртието на душата

Една от водещите идеи в учението на ББ е тази за безсмъртието на човешката духовна същност, на индивидуализираното живо същество, на душата. Достатъчно важна сама по себе си, тя е неразривно свързана и с тезата за вечния живот, кореспондираща с аналогичното гледище на традиционното църковно християнство. Връзката между двете фундаментални по значението си категории (безсмъртие и вечен живот) е, както би могло да се предполага, от нетленно естество и протича по руслото на пълноводната река на Божествената Любов. Обобщителен образ на това взаимодействие, обуславящо като даденост и степента на духовното развитие на човека, откриваме в Словото на Учителя П. Дънов: “Който иска да намери вечния живот, живота, който произтича от Любовта, той трябва отново да се върне към Дървото на Живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветния, на новозаветния и на праведния и да поеме пътя на ученика. Знаете думите на Христа: “Иди, продай всичко, раздай го на сиромасите и ела Ме последвай.” Аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте живота на праведните и тогава идете при вашия Учител. И той ще ви посрещне.”

Любовта като принцип

За да постигне осъществяването на тази степен в проявлението на Любовта, човек би трябвало да е преминал успешно през предходните три стъпала, явяващи се подготовка за нея. Любовта като принцип обгръща всичко. За нея Учителят на ББ у нас споделя: “В Любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света. За нея няма зло, всичко е добро и възвишено. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази Любов се казва в Писанието, че тя е “път към съвършенство”.”  Възкресението в този случай илюстрира прехода на човешкото съзнание в по-висок стадий на еволюцията си. Любовта като принцип по своята същност е мирова Любов.

Любовта като сила

Това проявление на Любовта е свързано с умственото (менталното) тяло на човека и е насочено към група от хора, обединени въз основа на  някакъв принцип. Тази нейна изява бележи на свой ред няколко степени. При първата от тях благото, което човек желае за себе си, е готов да го предостави на всички. Тоест той го желае не само за собственото си “аз”. В този смисъл правдата и свободата, които са цели в неговия живот, той се стреми да придобие и за всички останали. Усилията на човека да култивира тази степен в проявлението на Любовта невинаги са сполучливи. При провал тя би могла да деградира до нетърпимост, шовинизъм или фанатизъм с цялата гама разрушителни въздействия, характерни за тях. В по-високата си степен Любовта като сила е отправена към цялото човечество.

Любовта като чувство

 Второто проявление на Любовта – като чувство, действа в душата на човека. В случая тя е свързана с астралното (емоционалното, чувственото) тяло на личността и е насочена към един единствен представител на противоположния пол. Очевидно е, че тази степен в проявата на Любовта е по-издигната от предходната. В своето разширено действие тя засяга и отношенията между приятели и въобще хора със сходни жизнени цели. Братството между хората – един вековен, дори хилядолетен идеал на земното човечество – е основана именно върху Любовта като чувство, проявена в душата. В тази си изява Любовта засяга духовното естество на личността, нейното нравствено чувство.

Любовта като стремеж

В това си проявление Любовта е свързана с материалния свят и с физическото тяло на човека; тя е насочена към всички същества от противоположния пол. В началния стадий от своята индивидуална духовна еволюция човекът изразява именно тази степен на Любовта. Тя демонстрира паралели с т.нар. магнетизъм в привличането мегжду половете, за който Учителят П. Дънов споменава на много места в своите беседи и лекции. Той обяснява простичко и достъпно нейната същност по следния начин: “Горенето на сърцето не е любов. Между горенето на сърцето и любовта има грамадна разлика. Горенето на сърцето, това е една от първите фази в развитието на любовта. Любовта на съвременните хора е преходна. Днес тази любов господства в света.