Всичко за продан

Живеем в свят, в който всичко е за продан: от плодовете и зеленчуците, през оръжията и наркотиците, до телата и душите на хората. Цената се определя не от реалната стойност, а от търсенето и предлагането. Пазарна икономика, белязана от коварните капани на Мрака, експлоатиращ човешкото невежество.

Търсиш – предлагат – плащаш – получаваш.

Търсиш това, което ти е нужно. Или онова, което ти внушават, че ти е нужно. Вездесъщата реклама нахлува в съзнанието ти и го обгръща с воала на вълшебните обещания. Вълшебни, т.е. плод на илюзия. Илюзията, че можеш да бъдеш щастлив чрез повече и повече притежания. Понеже днес човека го уважават не заради духовния му ръст, а заради количеството негови притежания.

Всичко е за продан. Включително съвестта. Тя е особено ценна за манипулаторите на общественото мнение, тъй като няма материално измерение. Пазарната ѝ цена остава постоянно твърде висока, защото – ако я продадеш изгодно – получаваш в замяна цял куп облаги: пари, власт, слава, престиж... Откъснал си нещо от сърцето си и ако успееш да запълниш празнотата с фалшивите ценности, които щедро ти предлагат алчните продавачи, ще притъпиш онзи тих глас, който неуморно ти нашепва да не изневеряваш на духа у теб. Ще го приглушиш за месец-два, година-две или дори повече, ала после... Мощта на изобличителната му сила ще се стовари върху теб с неудържим устрем и какво ще остане от теб?! Руините на онова, което си бил преди – преди да продадеш съвестта си на изгодна за теб и тогава цена, преди да разпръснеш пепелта, в която тя се е превърнала сред пламъците на неудовлетворените ти страсти.

Всичко е за продан. Включително достойнството. Онази част от теб, която те прави човек – разумно, мислещо същество, което е длъжно да отстоява себе си, духовната си същност сред клопките и съблазните на една цивилизация, съградена върху лъжливи стойности. „Човек звучи гордо!” – според Максим Горки. Ала само онзи човек, който е съхранил достойнството си в сблъсъка с всички изкушения да го продаде на износна цена. Обръщаш се на всички страни и навсякъде откриваш себеподобни, които вече са го сторили: продали са го за облаги, които се надяват да ги топлят до края на земните им дни. Политици, общественици, хора на изкуството, спортисти, учени, интелектуалци и трезвомислещи, прагматици и романтици, скептици и оптимисти, безогледни простаци и изтънчени ценители на малките радости в живота. Всички те са го предложили на силните на деня и са получили своята отплата. В момента ги е сгряла, почувствали са някаква сянка на щастие, задоволени са... Но докога?! Парите, властта, славата, престижът могат да им доставят усещане за доволство, на някакво илюзорно превъзходство над онези, които са съхранили достойнството си независимо от външния натиск. И доволството, и илюзията за превъзходство или щастие, обаче, ще се изпарят яко дим, след като осъзнаят, че са останали голи. След като се озърнат наоколо и установят, че достойнството им е било единствената дреха, с която могат да се явят пред съда на собствената съвест. Колкото и овъглена да е тя...

Всичко е за продан. Включително любовта. Особено тя. По-точно – човешката представа за любов. От книжни и електронни медии, от хиляди страници в Интернет наднича предизвикателно разголена плът и с фалшива усмивка те приканва да платиш за илюзията, че ще бъде твоя. Макар и за кратко. Макар и виртуално.

И мнозина плащат. Нали всичко е за продан?!...

Във времена, когато можеш да общуваш с всекиго във всяка точка на планетата, чувството за самота е по-силно от всякога. Готов си да платиш всякаква цена, само и само да надмогнеш това чувство и да се почувстваш частица от нещо по-голямо, по-топло, по-истинско. Готов си да приемеш мнение или позиция, с които нямаш нищо общо, само и само да те приемат в някаква общност, за да можеш да споделиш единението. Което би те избавило – макар и за кратко – от непоносимата жарава на самотата. Ти си част от цялото, ти си един от тях, ти си нужен. Продадеш ли съвестта и достойнството си, ще получиш трошица от усещането за взаимност.

Какво ли не сме готови да дадем, за да се доберем до взаимността... От нея до любовта има само една крачка, но колко дълга и непреодолима може да бъде тя... И понеже не я продават в магазина, дори и в електронната мрежа не ще я откриеш, склонен си да се задоволиш с безбройните ѝ заместители. А такива има в крещящо изобилие. И на прилични цени. Отново разменната монета са твоята съвест, твоето достойнство. Лишиш ли се от тях, ставаш лесна плячка в ръцете на онези, които създават новия световен ред (такъв, какъвто те го разбират и желаят). Ставаш манипулируема марионетка в пиесата на кукловоди, които се водят единствено от собствените интереси. А те не са интересите на целокупното човечество. „Онези” са избраните. Или поне те се изживяват като такива. Ти и подобните на теб сте „масата”, куклите на конци, които имат за единствена задача да изпълнят сценария на кукловодите. В този сценарий на вас се падат пълното подчинение, липсата на собствено мнение, слугуването на „избраните” до окончателното изчерпване на всичките ви сили, до продажбата на всички остатъци от съвест и достойнство, които са ви оставяли жизнени до момента...

Всичко е за продан. Най-вече – човешкото. За да бъдеш принизен до животинското (да не обиждаме животните, които са по-морални от нас, човеците, в  толкова много отношения!), до онази низша струнка у теб, която те отдалечава на светлинни години от действителното ти предназначение на този свят.

Пазарен механизъм. Безжалостно прецизен, безогледно рекламиран, безупречно унищожителен.

Търсиш – предлагат – плащаш – получаваш.

Търсиш илюзорното, понеже не можеш да завоюваш истинното.

Предлагат ти лъжа в лъскава опаковка и с измамен блясък. Крехка радост от жадуваното притежание, а след това – пустота.

Плащаш с кръвта на сърцето си, с багрите на душата си, с единственото, което – ако му дадеш възможност – ще те дари с удовлетворение и духовна радост.

Получаваш преходното в замяна на непреходното. Фойерверкът избухва със зашеметяващ гръм и букет от примамливи светлини. Миг на възторг, а след него – мрак и самота...

Всичко е за продан. В един свят, който безвъзвратно си отива.

Константин Златев