сряда, 22 март 2017 г.

Илюзията на чувството за собственост

Висшето и низшето в човека


(Размисъл върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)




- Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава състоянията на всички тези животни. Но като човек още не се е проявил.

Една от най-опасните илюзии, която обсебва ума на човека, е чувството за притежание на собственост. След като цялото творение принадлежи на неговия Създател – Бога, тогава какво може да бъде наша собственост? –
Нищо, абсолютно нищо. Дори и тялото ни е дадено за едно конкретно въплъщение с цел да го използваме разумно, да го превърнем в безупречно оръдие на духовната ни същност. Убеждението, че нещо ни принадлежи, ни отдалечава от човешкото у нас и ни доближава до животинското. Разликата е тази, че животните нямат самосъзнание, сиреч не са в състояние да осъзнават нещо извън себе си като тяхна собственост. Ние, хората, имаме самосъзнание и като осъзнаваме себе си като отделни личности, смятаме за напълно нормално да имаме и своите притежания. Така именно се ражда тази илюзия и завладява човеците като в ловко изплетена от невидим паяк мрежа.
Илюзията за притежание на собственост е тясно свързана с нашите желания. Ако преценим, че нещо ни липсва, ние го пожелаваме. А след като го получим – ако го получим, разбира се, – вече го смятаме за наша непоклатима собственост. Желанието ни прави уязвими. Уязвимост, породена от ненаситността на егото за завладяване на нови пространства и придобиване на все повече притежания.
Най-ефективният лек срещу илюзията за притежаване на собственост е живот в Божествената Истина. Тя именно ни разкрива, че всичко принадлежи на Бога и това, което смятаме за наше, ни е дадено само за временно ползване. За хората, привързани твърде много към притежанията си, това разкритие може да се стори болезнено, дори непростимо, но то е задължително за онзи, който желае да продължи по-нататък към самореализацията си като духовно същество.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар