неделя, 7 август 2016 г.

СПЕЦИАЛНИЯТ ПОДАРЪК


 
           Започвам този репортаж с особено вълнение. За шести път съм в Босна и винаги, при всяко посещение, изпитвам особено чувство на близост със страната и хората там, никак не е неточно, макар и да звучи малко банално – чувствам се „у дома си“. И сега е същото – след току-що завършилото вълнуващото пътуване в Босна и Хърватско, организирано от Фондация „Български Център Просветление“. Пътуващият ни семинар беше на тема: „Богомилското Учение и присъствието му на Балканите“. Посетихме станалите вече традиционни места – храмът-богомилска църква в катакомбите на Яйце, новооткритите тунели и „Пирамидата на Слънцето“ във Високо, очарователния град Сараево, основан от богомилите, после незабравимия Мостар със стария си мост, след това и Благай с действащия Суфи манастир; после нощувка в Меджугорие в „прегръдката“ на Св. Богородица и неповторимата енергия на мястото на нейното явяване, но…..
Този път имаше нещо ново – стечките! Не тези, които са събрани пред музея в Сараево, не и тези в полето при Столац, и едните и другите са вече много, много изследвани, снимани, обсъждани…Този път тръгваме да открием стечки в Хърватия, оставени непокътнати от времето на Богомилите. Имам оказания за тях от приятели хървати, но се оказва, че за тях не знаят нито екскурзоводите, нито дори историците в Мостар и Столац…вървим, както се казва с „Божията благословия“ и … и ги откриване по данни и оказания на местните хора, появяват се неочаквано…на няколко места…много са, много са и изображенията по тях. Йорданка Хаджийска с огромно въодушевление започва да ги разглежда, изучава, вълнува се като истински откривател…тя сама ще разкаже за тях…
 
Inline image 1 
Докато Йорданка захласнато се спира пред всяко ново изображение, аз поглеждам към подножието на хълма….и дъхът ми спира – пред мен са 5 огромни каменни басейна, приличат на кладенци.

Inline image 2 
 
 
 
Inline image 3 
Никой дори не ми беше споменал за такова нещо. Втурвам се към тях и виждам прекрасно оформени големи каменни кръгли съоръжения…и ясно изградени стълби, които водят надолу към водата…
Inline image 4 
Значи това не са точно кладенци, а басейни, в които се е влизало…Защо? Подредени са прецизно…в търсене на отговор за тяхното предназначение съм привлечен от висок папур…оказва се шести кладенец…Поглеждам обратно и виждам ясно оформен кръст от пет от тях и малко в страни е шестият басейн…Всичко това съвсем не е случайно,  започва да наподобява ритуално място…, но тогава би трябвало да има и седми кладенец-басейн…Ако съм прав, той трябва да се намира в срещуположната страна, по диагонал на шестия басейн, за да оформят всичките седем една перфектна спирала. Погледът ми обаче вижда само треви…Не, трябва да има и седми басейн…и хуквам през тревите в посоката, където е логично да се намира той…почти пропадам в него…напълно тревясал е, полупресъхнал. Защо не е почистен като останалите не знам, но това няма значение, по-важното е, че кладенците–басейни са точно седем, оформят перфектна спирала, която завихря енергията, в тях очевидно се е влизало по нарочно направените стълби… Вълнението нараства неимоверно…
 
Inline image 5 
Оказва се, че се намирам на сакрално място за ритуали на посвещение, със седем степени, точно каквато е традицията във всички езотерични школи, спиралата съдържа в себе си и равнораменен кръст, оформен от пет от басейните, значи са работили с четирите основни елемент, а петият в средата е етерният елемент. Ако сега и ориентацията им е точно по посоките на света няма да има никакво съмнение, че това не е просто място за събиране на вода, а култов комплекс…Нямам компас, но поглеждам към слънцето и проследявам сенките…ориентацията наистина съвпада…За пореден път ми спира дъхът!
 
Inline image 6 
Сега ми трябва и още едно доказателство – така наречения „пазител“, и той трябва да е някъде тук…и тогава уж „случайно“ погледът ми попада на една малка стечка в тревата, точно над поляната с басейните…Тичам към нея.
 
Inline image 7 
На четирите й стени са розетата - слънчевият символ, женската фигура на посветена, мъжката фигура на посветен и…конника. Тук всякакво съмнение изчезва – намирам се на древен култов комплекс, как, кога и от кого е използван е трудно да се каже, но най-вероятно много древен. Още по-интересното е, че той се оказва „обграден“ от богомилски стечки с познатите, но и с много нови образи…най-неочакваният е огромен пречупен кръст…Думите тук са излишни.
Едва сега се оглеждам наоколо…хората от нашия автобус са се разпръснали по целия терен и всеки снима, ахка, обсъжда, коментира, задава въпроси, тълкува, вълнува се….
 
Inline image 8 
Поглеждам нагоре към ясното синьо небе, към пекналото слънце и благодаря за този неочакван и толкова специален подарък.
 
Дамян Попхристов

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар