Сродната душа на Христос

Повод за следващите разсъждения ни дава един цитат от Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), поместен в книгата „Мисли за всеки ден 2013-2014” (София, 2013, издателство „Бяло Братство”). На страница 206, за деня 22 юли, вторник, е предложена следната мисъл на Мировия Учител:

„Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе, да се въплъти и да пострада. Повече няма да ви кажа. Във времето на Христа Ева беше на Земята и горко плака, видя своята погрешка; каза: „Колко съм се заблуждавала в своите едновремешни мисли!” Тя извърши нещо без Любов – Ева яде без Любов. Защото, щом има любов към двама, то не е Любов – Любовта е една. Щом мислиш, че обичаш двама и любовта към единия се различава от любовта към другия, ти си на крив път. В Любовта няма различие – когато обичаш един човек и едно животно, тя е една и съща.”

За целта на настоящото изследване ще вземем първите две изречения от посочения цитат:

„Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе, да се въплъти и да пострада.”

От тези думи на Учителя Беинса Дуно достигаме до два важни извода:

а) Христос е възлюбеният на Ева; „възлюбен”, преведено на езотеричен език, означава „сродна душа”; следователно Христос и Ева са сродни души;

б) Христос е слязъл в плът на Земята заради Ева, т.е. заради първородния грях, извършен от нея и Адам; изкупителната и спасителна мисия на Христос, валидна за цялото човечество, е следствие от действието на Адам и Ева в райската градина – откъсването и изяждането на забранения плод от Дървото за познаване на добро и зло (Бит. 3 гл.), с което те нарушават Божията заповед да не ядат от плодовете именно на това дърво.

Според духовното познание има два вида сродни души: в тесния и в широкия смисъл на понятието. В тесния смисъл сродни души са тези, които са излезли едновременно от Бога, родени са от Него в един и същи момент. Те са двете половини на едно Цяло. Те могат да се срещнат в материалния свят, в частност – на Земята, или само веднъж на 40 прераждания, или 12 пъти за целия цикъл на въплъщения в материални тела (именно 12-те Божествени прераждания). При подобна среща – извънредно рядка и ценна – те разполагат с неповторимия шанс да се разпознаят, да установят хармонични взаимоотношения и да създадат творческо съдружие с богати плодове на всички полета на изява. В този смисъл срещата на двете сродни души е събитие с космическо значение – и за тях самите, и за онези, които ще вкусят плодовете от съвместните им постижения. Сродни души в широкия смисъл са тези, които имат сходни цели в живота, сходни кармични програми, сходни идеали и убеждения и/или сходна степен на еволюционно израстване. Срещите между тях на земен план са далеч по-чести, отколкото между сродните души в тесния смисъл. Обикновено измежду тях в духовния свят, преди поредното превъплъщение, бива избиран брачният партньор (или въобще интимният партньор) за конкретния земен живот.

В настоящото изследване обект на нашите търсения е сродната душа на Христос в тесния смисъл на думата.

В музикалното творчество на Учителя Беинса Дуно има една песен с особено дълбоко мистично съдържание – „Вехáди”. Тази дума съставлява единственото текстово съдържание на песента и се повтаря многократно от начало до край. Когато запитали автора ѝ какво означава заглавието на тази песен, той обяснил, че това е името на сродната душа на Христос. В случая очевидно става дума за духовно име, а не за земно. По своя звуков състав думата „Вехади” напомня лексиката на ватанския език – най-древния език на Земята, езика на първата слънчева раса (също според свидетелство на Учителя Беинса Дуно).

От друга страна, един от великите Посветени от края на XIX и началото на XX век д-р Рудолф Щайнер, родоначалник на духовното движение, наречено „антропософия”, също посочва – макар и косвено – коя е сродната душа на Христос. Той я назовава „Софѝя” и твърди, че това е Същество от женска полярност, от изключително висока еволюционна степен на развитие, съвсем малко по-ниска от тази на самия Христос. В езотеричното християнство София е еманация на Божията Премъдрост, която от своя страна в Стария Завет съответства на Второто Лице от християнската Света Троица – Бог Син, Бог Слово, Логоса. Както е известно от догматиката на християнското богословие, Христос е въплъщение именно на Второто Лице на Света Троица, на Бог Син, на Словото, на Логоса. По време на земната мисия на Спасителя София е имала за своя проекция на планетата ни добре познатата ни от църковната история и от Библията Дева Мария или света Богородица. Само едно толкова високо издигнато в духовно отношение космическо Същество като нея е било в състояние да изпълни великата мисия – да участва в изграждането на физическото тяло на Учителя от земната Йерархия (Светоначалие) Иисус (по време на земната мисия на Христос духовният Учител Иисус е бил Чохан/Ръководител на VI космически енергиен Лъч), в Чието тяло за период от три години да се всели Единородният Божий Син Христос.

От духовно-езотеричното познание е известно, че Ева е проекция на Женското Начало във Вселената (Ин според древната китайска философско-религиозна традиция), на Мировата Майка или Мировата Душа.

От всичко изнесено дотук стигаме до заключението, че сродната душа на Христос носи различни имена в съответствие с гледната точка или учението, което я представя. В този смисъл Ева, Вехади, София, Дева Мария и Ин са синоними. Всички те изразяват една Същност, едно напреднало космическо Същество (или всемирен Принцип), израснало до извънредно високия духовен ранг или статут, който възприемаме като сродна душа на Проявения Бог, на Живия Бог, на еманацията на Второто Лице на християнската Света Троица – Бог Слово, Логоса, на най-великия измежду духовните Учители в Космоса – Христос.

Тук възниква поредица въпроси, които не можем да отминем без внимание: нима е възможно самият Бог да има сродна душа?! Та нали приемаме, че Той е Същност без паралел и без аналози в цялото Битие? Сродната душа е втората половина от едно Цяло. Кой би могъл да застане редом с Бога като равноправна на Него половина и да създаде с Него една неповторима Цялост? Длъжни сме да се опитаме да дадем задоволителни отговори на тези въпроси. И за да достигнем до тези отговори, ще започнем отново с въпрос:

В качеството Си на какъв Христос би могъл да има сродна душа?

1. Като Проявен Бог Христос би трябвало да има като сродна душа Ин (според китайската езотерична лексика). В случая Проявеният Бог Христос бива разглеждан като тъждествен с Мъжкото Начало във Вселената – Ян.

2. Като Ръководител на Всемирната Ложа Христос не е задължително да има сродна душа, тъй като Всемирната Ложа обединява и насочва дейността на двете подчинени на нея ложи – Бялата и Черната, обединявайки в същото време и двата водещи космически Принципа – Мъжкия (Ян) и Женския (Ин). Ако все пак има такава сродна душа, най-силната кандидатура за нея е споменатото високо издигнато космическо Същество София.

3. Като Глава на Всемирното Бяло братство Христос вероятно има за Своя сродна душа Дева Мария/света Богородица, която съдейства за изпълнението на Плана на Бялата ложа за планетата Земя, предоставяйки възможността на Учителя от планетарната Йерархия Иисус да се въплъти чрез нея и да предостави на тридесетгодишна възраст тялото Си за срок от три години на Проявения Бог Христос.

4. Като Проявен Бог (какъвто Христос става след триумфа на Своята земна мисия, по-точно – след Възнесението Си) Христос навярно има за сродна душа Ева – като родоначалница и представителка на женската половина от човечеството на нашата планета.

5. Като колективен Дух (какъвто е Той според свидетелството на Учителя Беинса Дуно; в Словото на този Учител Христос е дефиниран като „сбор от всички синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и Любов. Всички синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение – това е Христос”. Тази именно реплика на Учителя Беинса Дуно определя Христос като колективен Дух. Да си колективен дух не означава, че си лишен от индивидуалност, а че обединяваш в себе си духовната енергия на множество души.) Христос или няма сродна душа, или Негова сродна душа е сборът (но не механичен, а духовно-енергиен) от сродните души на всички индивидуални духове, които съставляват Неговата Цялост.

6. Като космическо Същество от най-високата възможна духовна степен Христос сигурно е свързан със сродната душа, позната ни от песента на Учителя Беинса Дуно – Вехади. Това съкровено духовно име, послужило за заглавие и текстово съдържание на песента, най-точно съответства на търсената тук втора половина от Христовата Цялостност. Не бива да забравяме, че самото Му име „Христос” не е собствено, а изразява духовно звание или титла. То е точен еквивалент на еврейското Месия (което от своя страна означава „Помазаник”, т.е. Същество, Което е изпратено в материалния свят от Бога със специална, изключително мащабна мисия).

Във всички изброени случаи/варианти сродната душа на Христос е едно и също космическо Същество (или Принцип), но назовано с различни имена.

Според космическите закони, когато едната от двете сродни души е въплътена на някоя материална планета, другата остава в духовния свят. Както бе посочено по-горе, изключенията в тази насока са рядкост – веднъж на 40 прераждания или 12 пъти за целия цикъл на въплъщения в света на материята. В случая с мисията на Христос на нашата планета изключението е налице: Той е бил в плът на Земята, като в същото време е била въплътена тук и Неговата сродна душа в лицето на Неговата Майка по плът – света Богородица/Дева Мария. Този езотеричен факт обяснява в определена степен дълбоката духовна връзка между Дева Мария и нейния Божествен Син, проявена на всички равнища в техните взаимоотношения. Това е общуване между две извънредно извисени в Духа космически Същности – достойни една за друга, достойни и за общата им задача в нашия земен свят. Задачата е обща, без съмнение, понеже, ако Дева Мария не бе предоставила шанса за въплъщението на Учителя Иисус, мисията на Христос не би могла да бъде изпълнена.

Срещата между сродните души за нас, хората, е рядкост, нещо изключително – събитие с огромна значимост, способно да промени изцяло хода на еволюционното развитие на едно човешко същество. Колко по-голяма рядкост и несравнимо по-висока изключителност в такъв случай притежава срещата в плът на планета като нашата между две Същества от Божествения свят. Несъмнено срещата между Христос и Неговата сродна душа тук преди две хилядолетия е част от Божия План за Вселената и за Земята. Сам по Себе Си Христос обладава колосална енергия, неограничени знания и цялата мощ на Проявения Бог, напълно достатъчни за Него да се справи с поетия ангажимент – да посее еволюционния импулс сред земното човечество, освобождавайки го от товара на кармичните му задължения спрямо Космоса и проправяйки пътеката към спасението на всички души. Очевидно, обаче, е било нужно за изпълнението на тази величава мисия Неговата лична енергия да се съедини с тази на сродната Му душа. Логиката на това мистично обединение се крие вероятно в необходимостта от интегриране на Мъжкото вселенско Първоначало Ян (представено в случая от Христос) и Женското вселенско Първоначало Ин (представено от сродната Му душа в лицето на света Богородица). Тази невидима и безусловно ненарушима връзка е била нужна за балансирането на мъжките и женските енергийни потоци на планетата ни и за създаването на атмосфера, подходяща за приемане на благовестието на Христос, както и за осмислянето на Неговия жизнен път, увенчан от кръстната жертва на Голгота и последвалите я Възкресение и Възнесение.

Ние, хората, сме твърде малки по еволюционен ръст, за да осъзнаем величината на това духовно единство между Богочовека Христос и Неговата сродна душа. Зад историческите персонажи, известни ни от библейското повествувание и свещената история на християнството, се таят далеч по-мащабни реалности и замисъл, достоен единствено за Божия Ум и Премъдрост. Затова пък не ни остава нищо друго, освен да продължим своите изследователски усилия, за да разгадаем още една мирова тайна, зад чийто непрозрачен воал са се разигравали и продължават да се разиграват събития, чертаещи пътеката на Земята и човечеството сред космическите духовни простори.

Константин Златев