Българският
духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944),
известен и с духовното си име Беинсà Дунò, в качеството си на продължител на
Христовия еволюционен импулс и вестител на актуализираното езотерично
християнство в нашата епоха, предаде на нашия народ и планетарното човечеството
Словото на Бога в редакция, предназначена да постави основата на Нова
планетарна култура – култура на Божествената Любов.
Имаме
ли основания да смятаме, че вследствие на своята жизнена изява и изпълнението
на земната си мисия той е получил едно или повече посвещения (в светлината на изложената по-горе, логически и езотерично
обоснована теоретична основа на посвещенията)?
Нашият отговор на този въпрос е „Да”
и в последващото изложение ще се постараем да се аргументираме, за да защитим
това становище.
Според
свидетелството на самия Петър Дънов на 07.03.1897 г. той е бил посетен от Божия
Дух. Това е решаващ момент от земния му живот. Симптоматично е,
че това се случва, когато той навлиза в своята тридесет и трета година – т.нар.
Христова възраст. Можем да приемем, че това съдбоносно събитие бележи първото посвещение на Учителя Беинса
Дуно. Той става проводник, носител, вестител и изразител на едно от
проявленията на Божия Дух – Духа на Истината. Това е особено характерен
момент – всеки от великите духовни Учители на човешкия род приема в съзнанието
си Духа на Истината и осъществява мисията си като негов носител, като изразител
на Божествената Истина. Всяко духовно учение, което произлиза от вечния
Първоизточник – Божия Ум, Словото на Твореца, представлява по същността си
редакция на тази висша Истина.
В
съответствие със Словото на самия Учител Беинса Дуно именно Истината е върхът в
духовните постижения на еволюиращия човек, на окултния ученик. От друго негово
твърдение става ясно, че Божествената Истина се ражда при взаимодействието
между другите два върховни космически принципа – Любовта и Мъдростта. Самият
Учител Беинса Дуно – като продължител и актуализатор на Христовия еволюционен
импулс – в мащаба на Слънчевата система и на планетата Земя се проявява по
втория главен Лъч, по който протичат благотворни енергии към човечеството, Лъча
именно на Любовта и Мъдростта. Това е Лъчът на самия Христос, Чието Дело между
нас, хората, Учителят Беинса Дуно продължава, обновява и разширява в името на
изграждането на Новата планетарна култура – културата на Божествената Любов,
висшата проява на Любовта.
И така,
вследствие на получаването на своето първо посвещение земното същество Петър
Дънов става носител на Духа на Истината, което е решаващата крачка към неговата
трансформация в Мировия (Световния)
Учител Беинса Дуно. От този момент нататък до заминаването си от този свят той
говори от името на Бога и предава посланията на Неговия Дух в лицето на Духа на
Истината. Приемането на този Дух и предаването Словото на Бога с Негова помощ
самò по себе си представлява посвещение.
Няма
съмнение, че земната мисия на Учителя Беинса Дуно е реализирана с пълен успех. Ето
накратко постигнатото от него, което ни дава основания за подобна оценка:
а) предаденото от него на българския
народ и земното човечество Ново учение, което представлява
актуализираното езотерично християнство в съвременната епоха; прилагането на
това учение в ежедневния живот гарантира изграждането на фундамента на Новата
планетарна култура;
б) създадената от него окултна Школа;
заниманията на участниците в нея издигат духовно-нравственото им равнище и
спомагат за изпълнението на Божия план за планетата Земя в настоящия
исторически и космически момент;
в) полагане основите на нов мироглед,
с чиято помощ започва изграждането на Новата планетарна култура; новият
мироглед стъпва върху фундамента на нова ценностна система, изтъкана от
основните добродетели и нравствени послания в благовестието на Христос.
г) пречистването на съзнанието на всички
хора, които възприемат Новото учение – актуализираното езотерично
християнство, и го прилагат в живота си;
д) повдигането на вибрационното равнище
не само на участниците в Школата, основана от Учителя Беинса Дуно, но и на
земното човечество като цяло;
е) събуждането на Христовото начало у
човека, избрал духовния Път в нашата епоха.
ж) засилването на позициите на Бялата
ложа в планетарен мащаб;
з) възстановяването на баланса (равновесието)
между Доброто и злото, Светлината и Мрака, Бялата и Черната ложа на Земята.
Всичко изброено, което обобщено
може да бъде изразено като триумф на земната изява на този духовен Учител, по
наше мнение води до заключението, че като следствие от успешно приключената от
него мисия на планетата Земя той е придобил второ посвещение.
Вече сме имали повод да
отбележим, че Учителят Беинса Дуно принадлежи към йерархията на Старците –
най-високо еволюиралите Същества във Вселената. Старците са членове на
Всемирната Ложа (или
Великото Всемирно братство, както го нарича самият той) и нейни ръководители под върховното
ръководство на Проявения Бог, Христос. Той – в качеството Си на Проявен Бог – е
Върховният Ръководител на Всемирната Ложа (Всемирното Братство) и Наместник на Абсолютния Дух, на Непроявения, Безначалния Бог,
в тази Ложа и за цялото Всемирно развитие, за цялата космическа еволюция.
Второто посвещение на Учителя
Беинса Дуно по всяка вероятност е свързано с ролята му именно във Всемирната
Ложа и с неговото утвърждаване в нея. Твърде малко знаем за Старците и за
дейността на Всемирната Ложа, за да можем да придадем по-конкретен вид на това
предположение. Но все пак в едно сме напълно сигурни – Старците също
продължават да еволюират, сиреч да се развиват духовно, както и всички останали
живи същества в Космоса. Какви са техните еволюционни цели и как ги постигат
засега за нас остава тайна.
Както е известно, Учителят Беинса
Дуно завършва своя земен път на 27.12.1944 г. Властта в България вече е взета
от комунистите под маската на т.нар. Отечествен фронт и са в разгара си
репресии срещу българската интелигенция и по-видните представители на
досегашното монархическо управление.
На другия ден след кончината на
Учителя Беинса Дуно на Изгрева, в братското селище, пристига джип и от него
слизат двама души от комунистическата Държавна сигурност. Техните началници все
още не са узнали, че този велик Посветен вече е преминал в отвъдното, и
изпращат своите копои да го арестуват. Когато въпросните лица питат братята и
сестрите къде е техният Учител, те им посочват салона, където е изложено тялото
му за поклонение.
В последните дни на декември 1944
г. Учителят на Бялото братство показва признаци на физическо неразположение.
Очевидно не се чувства добре. Ляга на леглото в скромната си стаичка –
горницата на Изгрева, и не става нито за наряд, нито за беседа, нито за
концерт. Когато пред вратата му застава един разтревожен брат, който иска да се
посъветва с него по очевидно твърде важен въпрос, Учителят го отпраща с думите (предадени чрез онези, които
пазят пред прага му за нежелани посетители): „Кажете му, че концертът свърши!” Личният лекар на Учителя
Беинса Дуно д-р Жеков го преглежда и не открива никакви симптоми на болест.
Забележителният лечител на България Петър Димков също анализира състоянието му
чрез ирисова диагностика. И той не намира никакви причини за разстройство на
организма. И все пак в ранните утринни часове на 27 декември на тази съдбоносна
1944 година Мировият Учител Беинса Дуно напуска физическото си тяло и нашия
свят на ограниченията и страданията. Защо?
Като Старец и Посветен от
най-висок ранг, притежаващ свръхсъзнание, той отлично е знаел каква съдба го
очаква, ако попадне в ръцете на властимащите комунисти-безбожници. Преди две
хилядолетия израилтяните – поради невежество, неразпознаване на Месията в
лицето на Иисус Христос и подведени от своите духовни водачи – подложиха
Спасителя на разпятие. Неговата кръстна смърт им навлече толкова тежка карма,
че по-малко от 40 години след нея – през 70 г.сл.Хр., след смазването на
юдейското въстание римските легиони на Тит и Веспасиан сриват до основи стените
и разрушават голяма част от свещената им столица Йерусалим. Евреите са
прогонени от Обетованата земя – Палестина, и се скитат немили-недраги по цялата
планета близо две хиляди години. Държавата Израел е възстановена в предишните
си новозаветни граници едва през 1948 г. след решението на току-що създадената
Организация на обединените нации (учредена през август 1947 г. в Сан Франциско, САЩ) от предишната година.
Ако Учителят Беинса Дуно беше
подложен на репресии от болшевишката власт и ако – не дай си, Боже – беше съден
и екзекутиран от нея, тогава България и нашият народ щяха да си навлекат карма,
съпоставима по тежест с тази на евреите, причинили кончината на Божия Син
Христос. Учител на цялото Проявено Битие, ала българин по рождение, той не
можеше да допусне това. Затова реши да си замине от тази земя преждевременно,
без никакво заболяване – единствено заради своите последователи и сънародници.
В този смисъл смъртта на Учителя Беинса Дуно е равносилна на саможертва, на духовен подвиг, нямащ равен на себе си. Тази негова саможертва за
българския народ е достатъчно основание той да получи още едно, трето посвещение.
Саможертвата е висша форма на
служение пред олтара на Божественото. Целият жизнен път на този духовен Учител
е образец за саможертвено служение, чийто венец поставя именно раздялата с
материалното му тяло на 27.12.1944 г.
Ние, последователите на това
велико космическо Същество, сме твърде малки, за да обгърнем с духовния си взор
цялото величие на личността и мисията му. Ала в неговото Слово, в музиката и
Паневритмията, оставени от него, ние все повече и по-дълбоко го преоткриваме,
докосваме се до все нови мистерии на жизнената му изява. И сме уверени, че
подвигът му в множество свои измерения притежава стойността на посвещение.
Ученикът никога не може да
надмине по ръст своя Учител. Когато достигнем неговото еволюционно равнище, той
ще бъде изминал още дълъг път в посока напред, към Божественото съвършенство. Затова
пък примерът на неговия земен живот и мощта и проникновението на неговите
послания ще светят завинаги с непомръкваща светлина, за да огряват и нашите
крачки в същото направление – към върховете на Любовта, Мъдростта и Истината,
към сърцето на Онзи, Който ни е сътворил, за да открием съкровения Му образ у себе
си и да го изявим в пълнота.
Константин
Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар