Клопките на формата

Светът на формите е великото, необятно училище, в което разумните същества учат своите еволюционни уроци, придобиват знания и опитности, култивират добродетели и напредват по пътеката към Божественото. Това, което можем да научим и да усвоим в този свят, никъде другаде не ни е достъпно. Затова светът на формите е незаменим като школа за духовно-нравствено израстване на индивидуалностите, достигнали стъпалото на разума.

Формата е дотолкова реална, доколкото отразява в пълнота или частично съдържанието на идеята, която я е породила. Според Мировия Учител Беинса Дуно формата е свързана с материалния свят, съдържанието – с духовния, а смисълът – с Божествения. Езотеричното познание свидетелства, че материята е илюзия – Майя в индийската религиозно-философска мисъл. И все пак тази илюзия е достатъчно реална, за да предлага условията за обучение на всички въплътени индивидуалности. От друга страна, всяка индивидуалност, всяко живо същество е до такава степен близо до Абсолютната реалност – Бога, доколкото е познало, усвоило и приложило Божествената Истина.

По пътя към Светлината

„Учител в света може да бъде само Бог...

Всеки, който е натоварен с мисията да изяви

на хората Истината, не говори от свое име.

Той говори от името на Единия Учител.”

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно)

Много пъти съм се питал: как така се раждат миговете, които променят живота ни завинаги? Коя неведома Сила ги изпраща на пътя ни, и то тъй, че да не можем да ги подминем? И как става така, че изведнъж проглеждаме с изненадваща, пределна яснота за Истината – за света и за нашето място в него?

Най-лесно е да си отговорим: „Такава е била Божията воля. Било е писано да се случи и се е случило.”

Жалони на духовността

(Есе върху беседата „Духовното у човека”)

Молитвата е зов на човешката душа към Бога. Чрез молитвата ние разговаряме с Небесния ни Отец като дете с Родител, разкриваме сърцето си, просим опрощение за неизбежните грешки по земния ни път, отправяме молба за помощ – за себе си или за някой друг. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно посочва четири важни характеристики на молитвата: „... Ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.“

Хармонията -Продължение

В стремежа си да надникне в най-великата тайна на Космоса – тайната на Божията същност, човек е назовавал Създателя си с безброй имена, смятайки, че по този начин прави крачка напред по пътя на опознаването Му. В рамките на класическото християнско богословие са изкристализирали два метода за изследване на Бога и Неговата Природа, за тяхната познаваемост: 1) утвърждаване на това, което Той е (т.нар. катафатически метод); 2) утвърждаване на това, което Той не е (т.нар. апофатически метод). И за древната, и за съвременната езотерична мъдрост едно от неизменните имена на Всевишния е “Вечна хармония”. Същата теза защитава и Мировият Учител, вселен в България: “Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете доста(тъчно) силни да се борите с външните изкушения на света.”

Хармонията

“Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива.”

“Като казвам “Любов”, подразбирам, че Любовта предшества хармонията, а хармонията е резултат на тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония.”

“Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония, и само за Него ще мислите.”

Учителят Беинса Дуно

Хармонията е проекция на съвършенството в света на формите.

Хармонията произтича от проникването в същността и предназначението на всичко съществуващо и утвърждаването на плодотворно сътрудничество между всички елементи на Цялото.

За каква хармония да говорим, при положение че продължаваме да се избиваме един друг, да унищожаваме животните с цел да напълним ненаситните си търбуси, да замърсяваме и погубваме Природата?! А вътре в себе си да таим омраза, гняв, злоба и неизтощима алчност?! Днешното общество в планетарен мащаб е построено върху модел, който увековечава ценности, отдалечаващи ни фатално от царството на хармонията. Цялата ни така наречена цивилизация е устремена да задоволява потребностите на тялото, а не на душата. Безсмъртният Радой Ралин преди няколко десетилетия написа кратко и безпощадно изобличително: “Сит търбух – за наука глух.” И е прав повече от всякога! Защото търбусите на примерните граждани от цивилизованите държави са не просто сити, а препълнени. Така че за наука – за познание, разкриващо вечните закони на Космоса и пътя към хармонията – и дума не може да става. А милиардите гладуващи в страните от Третия свят са загрижени много повече да си осигурят насъщния, просто да оцелеят, отколкото да се занимават с подобни отвлечени съждения, с абстрактни стойности на живота. Как да убедиш и първия, и втория, че има още нещо на този свят, което си заслужава да бъде опознато, осмислено и приложено в същия този безрадостен или пренаситен живот?!